Решение № 10925 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14329/2014 г.

Решение № 10925 от 20.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14329/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Диана Костадинова Драганова, действаща като ЕТ "Диана Драганова-70", гр. Асеновград срещу Решение № 1949 от 11.09.2014 г., постановено по адм. дело № 2590/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт /РА/ № 161000412/21.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- Пловдив, потвърден с Решение № 564/30.07.2010 г. на Директора на "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително е начислен ДДС в размер на 82 702,68 лв. и са определени лихви за забава в размер на 19 969,30 лв. за данъчни периоди 15.05.2007 г. до 02.07.2009 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е следвало да обсъжда констатациите на органите по приходите, отнасящи се за периоди, които не са в обхвата на възложената ревизия. Намира, че събраните доказателства не подкрепят извода за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, регламентиран от визираната норма. Сочи, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС, като в подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и постановяването на друг, с който да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция " ОДОП" - Пловдив не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 161000412/21.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 564/30.07.2010 г. на Директора на "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който за Диана Драганова, действаща като ЕТ "Диана Драганова- 70", гр. Асеновград допълнително е начислен ДДС в размер на 82 702,68 лв. за данъчни периоди 15.05.2007 г. до 02.07.2009 г. и са определени лихви за забава в размер на 19 969,30 лв. за данъчен период 15.05.2007 г. до 02.07.2009 г. За да достигне до извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след като органите по приходите са констатирали наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Този извод е формиран след като в хода на ревизията е констатирано, че през процесните данъчни периоди ревизираното лице е осъществявало търговска дейност - ресторантьорство в заведение за обществено хранене под наем в село Бачково, Община Асеновград, но не е отразило счетоводно издадените му фактури от доставчиците ЕТ "Димитър Кадин", "Шанс 2004" ООД, ЕТ "Сириус Сотис - Виолета Господинова", СД "Мерджан 7 - Петрови и сие", ЕТ "Кръстю Иванов 92", "Бътерфлай 2003" ЕООД, ЕТ "Пав - Павел Банков"; ООД "Унитемп"; ЕООД "Омега 2005 МГ", ЕООД "Смарт Хепи Пипъл", ЕАД "Девин Роял", ЕООД и "Метро Кеш Енд Кери България". Въз основа на извършените насрещни проверки е прието, че доставчиците по тези фактури са в трайни търговски отношения с ревизираното лице, както и, че стоките, предмет на спорните доставки, са описани в материалната книга на едноличния търговец за ревизирания период, но не са декларирани приходи от техните продажби. При тези обстоятелства органите по приходите са счели, че неотразените в счетоводството на едноличния търговец стоки са реализирани на вътрешния пазар, а приходите от тях са укрити. Поради това ревизиращите са достигнали до заключението за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, обуславящо приложението на особения ред за облагане, регламентиран в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Този извод е подкрепен от приобщените доказателства, събрани в хода на извършена ревизия на същото лице за определяне на задълженията му по ЗДДФЛ, за която е съставен РА № 160902040/15.03.2010 г. Органите по приходите са установили също, че е налице несъответствие между подадените ОПР за 2007 г. и 2008 г. и представените счетоводни регистри, като за 2007 г. от една страна е посочено, че наличните запаси към 31.12.2006 г. и към 31.12.2007 г. са 0 лв., а от друга - към 31.12.2007 г. наличните запаси са на стойност 5 726.79 лв. Аналогично за 2008 г. наличните запаси към 31.12.2007 г. са 0 лв., към 31.12.2008 г. - 2 хил. лв, а според материалната книга към 31.12.2008 г. те възлизат на стойност от 4 615.66 лв. Констатирано е още, че за 2007 г. оборотът по ЕКАФП в размер на 106 503.30 лв. е намален със сумата 77 426.00 лв. чрез сторно касова бележка, в която не е отразено основанието за намаляване на оборота. Ревизиращите са приели, че същата не съответства на изискванията по чл. 31, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти и след като не е прикрепен и касовият бон, във връзка с който е извършена сторно операцията, то ревизираното лице е реализирало отразените в ЕКАФП приходи от дейността си в размер на 106 503,30 лв. Отделно от горното, органите по приходите са установили, че през 2007 г. и 2008 г. едноличният търговец не е отразил издадени от него фактури в общ размер съответно от 10 004.00 лв. и 3 278.80 лв., подробно описани в табличен вид в ревизионния доклад. След анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК при определянето на данъчната основа за съответния ревизиран период органите по приходите са установили помесечния размер на реализираните приходи и разходи, отчетени от лицето, и в резултат на това са констатирали, че към 30.04.2007 г. то е достигнало облагаем оборот по смисъла на ЗДДС в размер на 53 246,23 лв. Поради това са приели, че до 14.05.2007 г. едноличният търговец е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС и от 15.05.2007 г. за всяка осъществена облагаема доставка той дължи ДДС. Отчитайки и размера на укритите приходи по процесните фактури, ревизиращите са установили данъчни задължения за ДДС в размер на 23 887,90 лв. за д. периоди - 15.05.2007 г. до 31.12.2007 г.; в размер на 40 162,91 лв. за д. п. м. 01.2008 г. до м. 12.2008 г.; 8 356,32 лв. за д. п. м. 01.2009 г. до 31.03.2009 г. и за д. п. м. 04.2009 г. до 02.07.2009 г. в размер на 10 286,55 лв., като данъкът е определен по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Обсъждайки събраните в хода на ревизията доказателства, първоинстанционният съд е приел, че те подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, регламентиран в чл. 122 и сл. ДОПК. Преценил е, че ревизираното лице е укрило приходите от продажбата на стоките по неотчетените фактури от горепосочените доставчици. Този извод е предпоставен от заключението, че доставките по неотчетените фактури са реално осъществени, тъй като е безспорно установено, че процесните фактури са намерили отражение в счетоводството на издателите им, че ДДС по тях е начислен, разчетен с бюджета и са извършени разплащания по тях. В тази връзка решаващият състав е съобразил положеният от ревизираното лице подпис за получател в по- голямата част от процесните фактури, както и ангажираните доказателства, че стоките са предавани в обекти на доставчиците или са транспортирани от тях със собствен транспорт. След преценка на взетите предвид обстоятелства при определянето на данъчната основа по 122, ал. 4 ДОПК съдът е приел, че ревизиращите са приложили тези от тях, които са позволили възможно най - обективно и достоверно да се отчете реализирания облагаем оборот. Съобразявайки разпоредбите на чл. 96 ЗДДС и размерът на неотчетените приходи, решаващият състав е преценил, че към 30.04.2007 г. едноличният търговец е реализирал облагаем по смисъла на ЗДДС оборот в размер на 53 246,23 лв., с оглед на което е следвало в срок до 14.05.2007 г. да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. След като това не е сторено, то съдът е възприел като материалнозаконосъобразен изводът на органа по приходите, че на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 67, ал. 3 ЗДДС ревизираното лице дължи косвен данък за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация - 15.05.2007 г. до датата, предхождаща регистрацията по ЗДДС на лицето - 03.07.2009 г. Посочил е още, че в хода на съдебното производство фактическите констатации в РА не са опровергани, поради което и по аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК същите следва да се приемат за верни. В този контекст съдът е съобразил задължителната сила на Решение № 5281 от 16.04.2013 г. по адм. дело № 9338/2012 г. на ВАС, Осмо отделение, с което е оставено в сила Решение № 1051/09.05.2012 г. постановено по адм. д. № 1177/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, образувано по жалба на същото лице против Ревизионен акт № 160902040/15.03.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, с който са установените дължими суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. в общ размер на 44 398,29 лв. и съответните лихви за забава. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователна е тезата на касатора, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият състав правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, обсъдил е подробно ангажираните доказателства в тяхната съвкупност и е съобразил задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с Решение № 11367 от 16.08.2013 г., постановено по адм. дело № 251/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Не могат да бъдат споделени аргументите в жалбата, че първоинстанционният съд е формирал изводите си въз основа на обстоятелства, осъществени преди ревизирания период. Действително, в съдебния акт са изложени мотиви досежно формирания от лицето оборот за последните 12 последователни месеца преди месец май 2007 г., но именно неговият размер е релевантен за преценката доколко е осъществена хипотезата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, обуславяща възникването на задължение за подаването на заявление за регистрация по ЗДДС. Противно на изложеното от касатора, първоинстанционният съд обосновано е приел, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства подкрепят установеността на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК. При наличието на издадени през процесните данъчни периоди от посочените доставчици фактури, в които за "получател" е положен подпис от името на ревизираното лице и констатираната липса на надлежното им осчетоводяване правилен е изводът на решаващият състав, че тези обстоятелства следва да се квалифицират като данни за укрити от едноличния търговец приходи от последващата реализация на стоките. Тяхното получаване от ревизираното лице се установява от ангажираните от доставчиците доказателства, поради което само по себе си неподписването на част от фактурите от получателя не би могло да мотивира извод, че доставките не са реално извършени, респективно - че стоките не са били впоследствие предмет на облагаеми доставки, приходите от които са укрити. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, при установеност на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК в тежест на ревизираното лице е да опровергае верността на фактическите констатации в ревизионния акт и след като това не е сторено, то следва да се зачете придадената им от чл. 124, ал. 2 ДОПК материална доказателствена сила. Независимо, че в рамките на ревизионното производство, проведено по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, размерът на определената данъчна основа по реда на чл. 122 ДОПК не би могъл да бъде абсолютно съответстващ на обективно осъществения облагателен фактически състав, то следва да се посочи, че тази разлика е рефлексия от неправомерното поведение на ревизираното лице, от което то не би могло да черпи благоприятни за себе си правни последици. Неоснователни са и доводите на касатора за необосновано кредитиране на заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, тъй като релевантните констатации на съда относно размера на определената данъчна основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК не са базирани на изводите на експерта. Същите не са възприети от решаващия състав, който в съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК е отчел корелацията на заключението с другите доказателства по делото. В резултат на техния съвкупен анализ и съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, решаващият състав е достигнал до законосъобразния извод, че не са налице основания за отмяна на оспорения РА. Като е отхвърлил жалбата срещу него, съдът е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци, и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение