Определение № 2020 от 06.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. срещу определение № 50005 от 10.01.2023 г. постановено по гр.д. № 3573/2021 г. на ВКС, II-ро г.о., с което са оставени без уважение исканията на Д. С. Д. и Р. Д. Д., заявени с частната жалба с вх.№ 509450 от 23.11.2022 г. и поддържани с молба с вх.№ 509981 от 14.12.2022 г. и жалба с вх.№ 509978 от 14.12.2022 г., да им бъде предоставена правна помощ под формата на безплатна адвокатска защита. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По постъпила от Р. Д. Д. и Д. С. Д. молба за отмяна вх. № 3659 от 21.05.2020 г. е образувано гр. д. № 3573/2021 г. по описа на ВКС, I г.о. С решение № 60170/2021 от 12.09.2022 г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., е оставил без уважение молбата за отмяна, подадена от Д. С. Д. и Р. Д. Д.. С частна касационна жалба вх. № 508235 от 13.10.2022 г., подадена по пощата на 12.10.2022 г. Р. Д. Д. – лично и като пълномощник на Д. С. Д. е обжалвала горепосоченото решение. С разпореждане № 50148 от 28.10.2022 г., Върховният касационен съд е върнал частна касационна жалба вх. № 508235 от 13.10.2022 г. Впоследствие по делото са постъпили молба от Р. Д. Д. (лично и в качеството й на пълномощник на Д. С. Д.) с вх.№ 509981 от 14.12.2022 г. и жалба с вх.№ 509978 от 14.12.2022 г. С обжалваното определение № 50005 от 10.01.2023 г., Върховният касационен съд е оставил без уважение исканията на Д. С. Д. и Р. Д. Д., заявени с частната жалба с вх.№ 509450 от 23.11.2022 г. и поддържани с молба вх.№ 509981 от 14.12.2022 г. и жалба вх.№ 509978 от 14.12.2022 г., да им бъде предоставена правна помощ под формата на безплатна адвокатска защита. В обжалваното определение съставът на ВКС е приел следното: Към момента на образуването на гр.д.№ 3573/2021 г. по описа на ГК на ВКС, във всяка от трите колегии на ВКС се прилага единна номерация за делата, подлежащи на разглеждане от съответната колегия - т.е. в рамките на Гражданската колегия има само едно дело с № 3573/2021 г. След постановяването на разпореждането за образуване на делото е проведен случаен избор с автоматичен начин на разпределение, удостоверен с Протокол от 14.09.2021 г. В резултат от този избор за съдия-докладчик е определен съдия от Първо гражданско отделение. Това е причината, поради която делото се обработва от деловодител, административно разпределен като служител в Първо гражданско отделение на ВКС, съответно - в титулната част на всички изпращани до страните съобщения се отбелязва, че са изготвени от ВКС, ГК, 1-во г.о. Това положение се запазва, независимо от последващи персонални промени в конкретния съдебен състав, на когото е възложено да се произнася по искания, постъпващи по делото. Такива промени са настъпили най-напред в резултат от постановения отвод на първоначално избрания съдия-докладчик и членовете от неговия постоянен състав. Това е станало причина на 01.10.2021 г. да бъде проведен нов случаен избор с автоматичен начин на разпределение, в резултат от което е избран настоящият съдия-докладчик, разпределен да правораздава във Второ гражданско отделение. Съответно – в титулната част на съдебните актове, постановени след 01.10.2021 г., се изписва, че са постановени от състав на ВКС, ГК, Второ гражданско отделение, но това с нищо не променя статута на делото, което продължава да носи първоначално определения му номер, който е уникален в рамките на Гражданската колегия на ВКС, а деловодно се обработва от служител в Първо гражданско отделение на ВКС. Последната персонална промяна е свързана с пенсионирането на съдия Е. Балевска, на чието място в съдебния състав е възложено да участва съдия П. С.. Посочено е, че съгласно отбелязаното в разпореждане № 432 от 14.09.2021 г., с което е образувано гр.д.№ 3573/2021 г., и двамата молители са освободени от задължение за внасяне на държавна такса за разглеждането на молбата за отмяна. Постановеното освобождаване на молителите от задължението за внасяне на държавна такса разпростира своето действие както по отношение на разглеждането на молбата за отмяна с вх.№ 3659 от 21.05.2020 г., така и по отношение на останалите искания, заявени от молителите в рамките на настоящото гр.д.№ 3573/2021 г. по описа на ГК на ВКС. Ето защо Върховният касационен съд е приел, че не се налага произнасяне по същество по искането им за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за разглеждането на частната жалба с вх. № 509450 от 23.11.2022 г., заявено със самата частна жалба и поддържано с молби вх.№ 509981 от 14.12.2022 г. и жалба с вх.№ 509978 от 14.12.2022 г., като такса няма да бъде изисквана. Посочено е още, че с частна жалба вх. № 509450 от 23.11.2022 г. е заявено и искане на двамата жалбоподатели „да бъде допуснат особен представител”. Съдът е квалифицирал това изявление като искане по чл. 95 ГПК във връзка с чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ за предоставяне на правна помощ посредством осигуряването на процесуално представителство от адвокат без молителите да заплащат за адвокатската защита. Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Освобождаването на Р. Д. Д. и Д. С. Д. от задълженията за заплащане на държавни такси по настоящото дело е предпоставено от приетото за установено, че същите не разполагат с достатъчно средства за посрещането на такъв разход, поради което и не следва да се събират допълнителни доказателства във връзка с установяването на предпоставката дали двамата разполагат със средства за заплащане на адвокат. Предоставянето на правна помощ обаче не е безусловно следствие от изявеното желание на страната, за която е установено, че не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Необходимо е още да е налице и предпоставката интересите на правосъдието да изискват това. Посочено е, че в настоящия случай исканата правна помощ, ако бъде допусната, ще се сведе единствено до процесуално представителство в производството по обжалване на разпореждане № 50148 от 28.10.2022 г. (с което е върната „частна касационна жалба” с вх.№ 508235 от 13.10.2022 г., подадена по пощата на 12.10.2022 г. от Р. Д. Д. – лично и като пълномощник на Д. С. Д., която е насочена срещу решение № 60170/2021 от 12.09.2021 г.). Върховният касационен съд е посочил, че съгласно чл. 279 ГПК, вр. чл. 274 ГПК разпорежданията се обжалват с частна жалба, а съгласно чл. 278, ал. 1, изр. 1 ГПК частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Това означава, че нито страните, нито пълномощниците им ще пледират устно пред съда. Посочено е още, че съгласно ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, като и подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а изложените конкретни оплаквания срещу обжалваното определение имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. Постановките на ТР № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК са приложими и в производствата, развиващи се по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК пред друг тричленен състав на ВКС, което означава, че следващият тричленен състав на ВКС ще провери правилността на обжалваното разпореждане № 50148 от 28.10.2022 г. от гледна точка съответствието му с изискванията на закона, дори и при отсъствието на конкретни оплаквания в подадената частна жалба, а в случая частната жалба съдържа подробно изложение. Направен е извод, че интересите на правосъдието не налагат предоставянето на правна помощ на Р. Д. Д. и Д. С. Д. под формата на безплатна адвокатска защита в производството по обжалване на разпореждане № 50148 от 28.10.2022 г. Съставът на ВКС, I-во г.о. изцяло споделя приетото от съда в обжалваното определение. Обстоятелствата, подлежащи на преценка при постъпила молба за предоставяне на правна помощ са лицето да е в невъзможност да си осигури адвокатска защита поради липса на средства за заплащане на хонорар на адвоката и интересите на правосъдието да изискват това, което следва от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПрП, както и предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПрП да е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава- чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗПрП. Само наличието на тези кумулативно предвидени законови предпоставки са условие за уважаване на искането. В случая изводът за неоснователност на молбата е направен след анализ на конкретните факти, имащи значение при преценката за наличие на условията за уважаване молбата за предоставяне на правна помощ. Предвид приетото в ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, като и подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си. Следователно при постъпила частна жалба съдът дължи проверка на правилността на обжалваното определение, без да е ограничен от въведените от жалбоподатели доводи в частната му жалба и в този смисъл неучастието на адвокат не би накърнило интересите на страната. За да възникне това задължение за съда е достатъчно да е сезиран с допустима частна жалба. Наред с това следва да се има предвид, че съгласно чл. 278, ал. 1, изр. 1 ГПК, частните жалби се разглеждат в закрито заседание, което означава, че нито страните, нито пълномощниците им ще пледират устно пред съда, което също е в подкрепа на извода за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ. В частната жалба се поддържа, че при постановяване на определението е допуснато нарушение разпоредбата на чл. 7 от ГПК, тъй като не са дадени указания какви са правата и задълженията на жалбоподателите. Принципът на служебното начало, визиран в чл. 7 от ГПК въвежда задължение за съда да извършва действията, посочени в тази разпоредба, както и други действия, за които е изрично предвидено в закона, а също и посочените в т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, каквато не е настоящата хипотеза. Съдът не е мотивирал отказа си поради това, че жалбоподателите не са представили относими към искането им доказателства, за които да не са им били дадени указания. Доводите, изложени в частната жалба, че наред с искането за предоставяне на правна помощ е направено и такова за освобождаване от заплащане на държавна такса, не могат да обосноват извод за незаконосъобразност на обжалваното решение, защото от данните по делото се установява, че жалбоподателите са освободени от заплащане на държавна такса и такава не им е изисквана, вкл. и за настоящето производство и в тази връзка са изложени и подробни мотиви в обжалваното определение. Предвид изложеното следва извод, че молбата за предоставяне на правна помощ е неоснователна, предвид на което и обжалваното определение, с което тази молба е оставена без уважение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.