Решение № 16005 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3791/2013 г.

Решение № 16005 от 3.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3791/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП и Ненка Танева Стоицова, подадена чрез процесуалния й представител адв. Иванов, срещу решение № 210/28.01.2013 г. на Административен съд -Пловдив, постановено по адм. д. № 2454/2012 г. С касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП се обжалва решението в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161105292/09.04.2012 г. частично относно определените с него данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и за 2006 г. и съответните лихви. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е следвало да кредитира заключението на ССЕ относно началното салдо към 01.01.2005 г. Вещото лице е определило началното салдо без да е изследвало всички относими обстоятелства и е взело предвид предоставени средства от родителите на съпрузите и бабата на жалбоподателката без да са налице доказателства за това. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, вкл. в частта за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли изцяло жалбата срещу РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответницата по касационната жалба - Ненка Танева Стоицова оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Иванов по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. С касационната жалба на Ненка Танева Стоицова решението се обжалва в частта му, в която е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу РА № 161105292/09.04.2012 г. /По отношение на отхвърлителния диспозитив е налице очевидна фактическа грешка/. Твърди се, че решението е необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Неправилна е преценката на съда на събраните по делото доказателства. Следвало е да бъде кредитирано заключението на вещото лице по назначената ССЕ и по отношение на установените разходи и приходи за 2005 г. и 2006 г. и по-конкретно, тези за построяването на имот в гр. Варна. За същите са представени доказателства, че са направени през 2003 г. и 2004 г. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, вкл. в частта за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което изцяло да бъде отменен РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Стоянов по съображения, изложени в писмено възражение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срок и от надлежни страни са допустими, а разгледани по същество - неоснователни. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161105292/09.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Хасково, потвърден с решение № 809/09.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /ОУИ/ - Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "ОДОП"/. Ревизиращите органи са приели, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, посочено в решението на директора на Дирекция "ОУИ". Формирана е данъчна основа от изразходваните суми с неустановен произход и са определени задължения на ревизираното лице за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - 3015.40 лв. и лихва 2226.58 лв. и за 2006 г. - 1726.35 лв. и лихва 1043.42 лв. Първоинстанционният съд е отменил РА в частта му относно определения данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. за разликата над 1041.01 лв. до пълния размер от 3015.40 лв. и прилежащите лихви за разликата над 768.68 лв. до пълния размер от 2226.58 лв., а за 2006 г. - за разликата над 1316.52 лв. до пълния размер от 1726.35 лв. и прилежащите лихви за разликата над 795.72 лв. до пълния размер от 1043.42 лв. За да постанови този резултат, съдът е кредитирал ССЕ относно установените парични средства по банковите сметки на Стоицева към 01.01.2005 г. - 5982.14 лв. и на Стоицев към същата дата - 37089.29 лв., както и че към 01.01.2006 г. Стоицева разполага с налични парични средства по банковите си сметки в размер на 12247.53 лв., а Стоицев - 1912.41 лв. В края на 2006 г. са установени налични суми по банковите сметки на съпрузите съответно - 16075.78 лв. и 7810 лв. Във връзка с тези констатации е направен извод, че към края на 2005 г. съпрузите са разполагали със сумата от 22 929.62 лв. общо, представляващи приход с доказан произход, а не 5 322.37 лв., приети от ревизията като налични само по банковата сметка на Любен Стоицев. С доказания по-голям размер на наличните средства като приход в сравнение с приетия от данъчния орган, съдът е увеличил общо установените приходи, съответно е намалил разликата между разходи и приходи за годината и е определил по-ниска данъчна основа. По същия начин е процедирано и за 2006 г. като е прието, че са налице парични средства по банковите сметки общо за съпрузите в размер на 9726.11 лв. вместо приетите от ревизията 6190.20 лв. Приетото от съда е правилно и законосъобразно. Касационната жалба на първия касатор е неоснователна, поради следното: Не се касае в случая за определяне на начално салдо към 01.01.2005 г. от вещото лице на базата на изследване на паричните потоци за 2003 г. и 2004 г., както твърди касаторът, а за налични суми по банковите сметки на съпрузите към началото и към края на 2005 г. и 2006 г., т. е. за обстоятелство, което е следвало да бъде установено в хода на ревизията от самите ревизиращи органи, след като е изследвано движението на сумите по тях. Сумите, получени от родителите на Стоицев и от Ненка и Таню Врачеви, включени от вещото лице в таблицата на стр. 11 от заключението му, не са взети предвид от съда именно поради липсата на доказателства във връзка с получаването им. В тази таблица вещото лице е посочило начално салдо към 01.01.2005 г. в размер на 75173.13 лв., като в тази част заключението не е кредитирано от съда. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, втората касационна жалба също е неоснователна. Обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7, а и т. 2, посочена от съда, са установени още в хода на първата ревизия. Чрез експертиза, изготвена в ревизионното производство, е установена пазарна стойност на разходите за изграждането на обект апартамент № 18, находящ се на 6 и 7 етаж от жилищна сграда в гр. Варна, ул. "Брегалница" № 4, въведена в експлоатация на 29.06.2006 г. /приложено удостоверение № 118/29.06.2006 г., издадено от главен архитект на Район "Приморски", Община Варна/. Пазарната оценка на е оборена от жалбоподателката в хода на съдебното производство чрез изготвяне и приемане на техническа експертиза. Не са представени от нейна страна доказателства за това на коя дата е приет грубият строеж и каква е съответно стойността на разходите след тази дата. Доказани са плащания към строителя през 2004 г. в общ размер 4550 лв. по три фактури, а през 2003 г. са направени два превода от банковите сметки на Стоицев на 26.11.03 г. в размер на 9958.80 лв. и 5000 евро. Според НА № 20/2005 г. към 19.01.2005 г. строителят е получил сумата от 16954.62 лв. за правото на строеж, а останалата част от 9779.15 лв. е останала дължима в срок до 25.05.2005 г. Следователно, платените около 20 000 лв. до края на 2004 г., каквито са твърденията на жалбоподателката, като се отчете стойността на правото на строеж, не покриват цената на СМР, определена от вещото лице, за изграждането на апартамента /48614 лв./ Следва да се посочи, че частта на жалбоподателката за правото на строеж, платена през 2005 г., съобразно издадената фактура - 6683.44 лв. изобщо не е включена като разход от ревизиращите органи, а само стойност на СМР - 3444.30 лв. От страна на ревизираното лице и от дружеството - строител не са представени документи /фактури и др./ за извършени разходи във връзка с изграждането на апартамента. Представените три фактури от 2004 г. са за авансови плащания без да са разграничени така, че да се установи каква част е за правото на строеж, каква част е за идеалните части от земята и каква за СМР. Поради това именно е определена пазарна цена на СМР в хода на ревизията чрез назначената експертиза и разходите за строителство за 2005 г. и 2006 г. са определени съобразно нея. Доказателства, установяващи по-ниска пазарна стойност, по-малко разходи, респ. разходи, направени за изграждането на апартамента, съответстващи на стойността му, до 2005 г., не са представени в хода на съдебното производство от оспорващата. С оглед на изложеното, решението на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Първият касатор не е представляван от юрисконсулт в касационното производство. Поради това, претенцията му за присъждане на разноски за касационното производство е неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение