Определение № 129 от 17.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1410/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 10783 от 13.12.2019 г. на И. С. М. против Определение № 169 от 28.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 4539/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от И. С. М. молба за отмяна на Решение № 169 от 08.01.2019 г. по гр.д.№ 4973/2017 г. на Върховния касационен съд, І г.о. и молба по чл. 309 ГПК, както и е прекратено производството по гр.д.№ 4539/2019 г. на ВКС, ІІ г.о.

Ответникът В. П. Д. не е подал отговор на частната жалба.

Ответниците Ц. П. М. и С. К. М. са подали отговор, с който поддържат, че частната жалба е основателна.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Атакуваното от И. С. М. решение № 169 от 08.01.2019 г. по гр.д.№ 4973/2017 г. на Върховния касационен съд, І г.о. е постановено по предявен от В. П. Д. иск за делба на наследствен недвижим имот – двуетажна масивна жилищна сграда с декларирана застроена площ от 130 кв.м, представляваща южната самостоятелна секция от къщата-близнак, както и гараж с площ от 18 кв.м., заедно с прилежащите им 400/960 ид.ч. от дворно място в [населено място], за което е отреден УПИ от кв. 163 по плана на [населено място], одобрен със заповед от 1996 г., с площ на дворното място от 960 кв.м., при съседи на дворното място: от север и изток - улица, от юг - УПИ и от запад - УПИ **. С решението на ВКС делбата е допусната между ищеца и сестра му Ц. П. М. при равни права - по 1/2 ид.ч. за всеки един от двамата, като по отношение на съпруга на Ц. П. М. (С. К. М.) искът е отхвърлен след формиран извод, че е неоснователно заявеното от Ц. П. М. и С. К. М. за придобиване на делбения имот от тях двамата в режим на съпружеска имуществена общност.

В качеството му на молител И. С. М. е поддържал, че научил за решението на ВКС на 12.07.2019 г. Като отменителни основания е посочил чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 304 ГПК. Счита, че е следвало да участва в производството по делбата, тъй като притежава 560/960 ид.ч. от горното дворно място, ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 146 кв.м, представляваща северната самостоятелна секция от къща-близнак и масивен гараж с площ от 26 кв.м, построен в северната част на същото място. По тази причина поддържа, че решението на съда по евентуално поделяне на имота ще разпростре силата на пресъдено нещо и спрямо него. Аргументи извежда от изслушаната по делото експертиза, съгласно която допуснатата до делба жилищна сграда е неподеляема.

При така установените обстоятелства, настоящият състав на ВКС намира за правилен формираният от предходния състав на ВКС извод, че субективните предели на силата на пресъдено нещо на Решение № 169 от 08.01.2019 г. по гр.д.№ 4973/2017 г. на Върховния касационен съд, І г.о. не се разпростират спрямо И. С. М.. Изслушаната по делото СТЕ е дала заключение за неподеляемост, но само относно южната самостоятелна секция от къщата-близнак, намираща се в УПИ ** от кв. 163 по плана на [населено място], по отношение на която е установено, че съставлява самостоятелен обект на право на собственост. И. С. М. не твърди и не установява да притежава дял в съсобствеността върху тази вещ, а фактът, че е собственик на друг самостоятелен обект, макар и находящ се в същото дворно място, не е основание да се поддържа, че има качеството необходим другар по иска за делба на южната секция от къщата-близнак, което да го легитимира като надлежна страна в отменителното производство при условията на чл. 304 ГПК. Притежанието на дял от правото на собственост върху дворното място (собствените на молителя 560/960 ид.ч. извън притежаваните от страните по делбеното дело 400/960 ид.ч.) не е основание за формирането на различен извод. Причината е в правното положение, че след застрояването му, дворното място придобива статут на обслужващ сградите терен. Дворното място не е предмет на предстоящата да се извърши делба – такъв са сградите ( южната секция от къщата-близнак и гаража с площ 18 кв.м.), спрямо които 400/960 ид.ч. от мястото имат характер на принадлежност, а останалите 560/960 ид.ч. изобщо не са предмет на делото.

Тъй като няма гарантирано от закона право на участие в процеса, по отношение на И. С. М. не би могло да съществува и основанието за отмяна, предвидено с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение