Решение № 371 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5369/2008 г.

Решение № 371 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5369/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационните жалби на "ТОН-1"О. - гр. К. и на ОС на ТПС, Стара Загора срещу въззивното решение на Старозагорски окръжен съд /ОС/ по гр. д. № 127/08 г. в различни негови части. Касационната жалба на ответника по исковете "ТОН-1" О. срещу въззивното решение, с което е уважен инцидентният иск на ОС на ТПС за установяване правоприемството му с прекратилия дейността си през 1970 г. кооперативен с. със същото наименование, е допусната за разглеждане на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че материалноправният въпрос за предпоставките ищецът да е с права на възстановена кооперация по см. на § 1 от ДР на ЗК от 91 г., вр. с § 27 от ПЗР на ЗК от 2007 г., на които се е позовал въззивният съд, е от значение за спора и за точното прилагане на закона. Разпоредбата на § 27 от ПЗР на ЗК е нова, по приложението й няма достатъчно практика; тълкуването й се налага за изясняване обхвата и съдържанието й, с оглед на приложимостта й в случая. Касационната жалба на ищеца ОС на ТПС срещу въззивното решение, с което е отхвърлен искът по чл. 108 от ЗС за посочения в исковата молба и по делото офис в производствена сграда /Битов комбинат/ гр. К. е допусната за разглеждане също на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че същественият за спора материалноправен въпрос за правото на собственост върху имота, при реституционните предпоставки на чл. 2, ал. 3 от ЗОбС, отм. и § 1, ал. 1 от ЗК от 1991 г., отм. и процесуалният - за установеността на фактите, от които се извежда това право при доказателствата по делото, са от значение за точното прилагане на закона. В касационните жалби се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението на ОС и се иска отмяната му. Всяка от жалбите се оспорва от насрещната по нея страна, като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбите, намира следното по заявените с тях основания за неправилност на въззивното решение: По жалбата на ответника "ТОН-1"О. срещу решението по инцидентния установителен иск: За да уважи иска въззивният съд е приел, че ищецът е регистриран през 1993 г., след общо събрание за възстановяване на съюза. Възстановяването е извършено от пет кооперации - различни ТПК, които са членували в преустановилия дейността си през 1970 г. ОС на ТПК. Понастоящем в ищцовия с. членуват голяма част от ТПК, които са членували и в прекратения през 1970 г. съюз. Налице е идентичност в персоналния състав и наименованието на двата съюза, като правоприемството на съществувалите до 1959 г. кооперативни съюзи с възстановилите дейността си е предвидено в § 39, ал. 2 от ЗК, от 1999 г. При тези данни според въззивния съд ОС на ТПК е възстановена кооперация по см. на § 1, ал. 1 от ДР на ЗК, от 1991 г., отм. и може да получи иззетото и одържавено имущество на съюза, ако го установи по реда на ал. 2. Тези изводи са необосновани и незаконосъобразни: от данните по делото се установява, че съществувалият към 1970 г. ОС на ТПК - Ст. Загора е прекратил дейността си на основание ПМС № 16/70 г., като цялото му имущество е иззето за създаване на СД "Местна промишленост и комунално битови услуги". ОС на ТПК не е бил заличен в регистъра след решение на общото събрание за прекратяването му и ликвидация. Затова може да възстанови дейността си по реда на чл. 49 от ЗК, вр. с § 1, ал. 2 от ЗК от 1999 г. /чл. 52 от ЗК от 91 г./, след избор на органи по чл. 15. Характерно за възстановяване на дейността на незаличената кооперация /или кооперативен съюз/ е, че тя принципно запазва устава и организационната си форма, при новоизбрани управителен и контролен орган и председател. Това следва и по арг. от § 27 от ЗК от 2007 г. Параграфът е с тълкувателен за § 1 от ЗК от 91 г. характер и има действие от влизането на този закон в сила. Последното се извлича и от относимостта му, според ал. 1 от параграфа, за кооперациите, респ. кооперативните съюзи, вписани в регистъра след 7.08.91 г. Пар. 27 се отнася за новорегистрираните кооперации, респ. кооперативни съюзи с наименование, седалище и предмет на дейност на съществували / но несъществуващи - заличени/ такива. На общо събрание от 23.03.93 г. е взето решение за учредяване на ОС на ТПС и приемане на устав, избрани са и органи на кооперацията. ОС на ТПС е вписан в регистъра на кооперативните организации с решение на Окръжния съд от 31.03.93 г. по правилата за вписване на кооперации/ и като кооперация - видно от удостоверение по ф. д. от 19.09.06 г./, като са изследвани предпоставките по чл. 3 и 4 от ЗК от 1991 г. /т. е. прието е, че учредители са физ. лица и събранието е учредително/. Няма данни за пререгистрация като кооперативен с., след като му е придаден статут на юр. лице - чл. 60, ал. 3 от ЗК, изм. от 96 г. Или при данните, че ОС на ТПК не е прекратил съществуването, а дейността си след изземане на имуществото му през 1970 г., приложими са изискванията за възстановяване на дейността му в съответната организационна форма, които в случая не са спазени. Ищцовия ОС на ТПК е новоучреден, с друга организационна форма и затова не е съществуваща/или възстановена, след заличаване// кооперация по см. на § 1, ал. 1 от ЗК от 1991 г., вр. с § 27 от ЗК от ПЗР на ЗК от 2007 г. Разпоредбата на § 39, ал. 2 от ПЗР на същия закон е неотносима в случая, тъй като процесните обстоятелства - построяване на сградата, прекратяване на дейността на ОС на ТПК и вписването на ищеца, са настъпили след 1960 г. В този смисъл е и трайната практика на съдилищата - Р № 1232/08 г., № 683/09, № 970/08 г. на трето г. о., № 386/09 г., 522/09 г. и № 461/09 г. на четвърто г. о., № 355/09 г. на второ г. о. на ВКС Жалбата е основателна - правоприемството не е доказано и предявеният за него положителен установителен иск подлежи на отхвърляне. По жалбата на ОС на ТПС срещу въззивното решение, с което е отхвърлен искът му по чл. 108 от ЗС - за признаване собствеността и предаване владението на недв. имот - офис № 8, на трети етаж в масивна производствена сграда/ битов комбинат/ в гр. К., на ул. "П. Хилендарски" № 33. При неустановено правоприемство между прекратилия дейността си ОС на ТПС и ищеца искът е неоснователен, тъй като не са налице предпоставките по § 1 от ДР на ЗК от 91 г. Освен това от данните по делото не се установява с категоричност, че цялата сграда е строена със средства на ОС на ТПС преди 1970 г. и заприходена по книгите му. Ищецът, наред с други кооперации - една от които е праводателят на ответника ТПК "Единство" е установил правата си за земята, върху която са построени сградите, спрямо общината с влязло в сила решение, но не е сторил това за сградата спрямо посочения праводател и спрямо ответника по иска. Ищецът и изрично е признал в и. м. по гр. д. № 316/03 г. на КРС, че сградата на битов комбинат е собствена на ТПК "Единство"; на последния е издаден и констативен нот. акт от 1992 г. за собственост на сградата, чийто последващ приобретател - след поредица от прехвърляния, извършени за периода от 2001 до 2004 г. с нот. актове на л. 17 и сл. - е ответникът по иска. Жалбата е неоснователна - въззивното решение по иска е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о.