Определение № 9139 от 02.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8164/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Симеонов против определение от 31.05.2023 г., постановено по адм. д. 4676/2020 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, в частта му, с което е оставена без разглеждане жалбата на Р. Симеонов, С. Грозданов, А. Великов и К. Байчева срещу чл. 32, т. 2 и т. 4, чл. 49, ал. 7, чл. 52, ал. 1, т. 1 изр. първо, ал. 2, чл. 61, ал. 1 и т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение, чл. 62, чл. 63 от Наредба № 16 - 334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването и § 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2, § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 16 - 334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., попр. ДВ, бр. 39 от 15.05.2007 г., изм. ДВ, бр. 58 от 17.07.2007 г.), издадена от министъра на енергетиката; в частта му, с което е оставена без разглеждане жалбата и срещу чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 2, т. 2, б "е" (ред. ДВ, бр. 94 от 2013 г., изм. ДВ, бр. 99 от 2013 г.) от Наредба №16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката, както и в частта срещу чл. 61, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 63, ал. 2, т. 1, т. 2, б. „а“, б. „б“, б. „в“, б. „г“, б. „д“, б. „ж“ и б. „з“, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7, чл. 64, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 и ал. 2, чл. 65, ал. 1, чл. 66, чл. 67, чл. 68, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7, чл. 69, ал. 1, ал. 2, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7, чл. 70, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 8, чл. 71, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5, чл. 72, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 73 и т. 6.1.3, т. 6.3, т. 6.4, т. 6.4.1, т. 6.4.7, т. 6.5, т. 6.6, т. 6. 7, т. 6.8 и т. 6.9 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба №16-334 за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 2007 г.; попр., ДВ, бр. 39 от 2007 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 58 от 2007 г.; ДВ, бр. 45 от 2009 г.; ДВ, бр. 94 и ДВ, бр. 99 от 2013 г.; ДВ, бр. 42 от 2015 г.), издадена от министъра на енергетиката. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно, поради което иска да бъде прогласено за нищожно, а при условията на алтернативност обезсилено или отменено в оспорените му части при неуважаване на първите две искания. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Направено е особено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба министърът на енергетиката, редовно уведомен за настоящото производство, не е изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. К. Байчева, жалбоподател по адм. дело №169/2021 г. на Върховния административен съд (ВАС), трето отделение, присъединено с определение от 18.01.2021 г. към оспорването на Р. Симеонов срещу Наредба №16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 2007 г.; попр., ДВ, бр. 39 от 2007 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 58 от 2007 г.; ДВ, бр. 45 от 2009 г.; ДВ, бр. 94 и ДВ, бр. 99 от 2013 г.; ДВ, бр. 42 от 2015 г.; отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.), издадена от министъра на енергетиката, в писмен отговор изразява становище за основателност на частната жалба. Не претендира разноски. С. Грозданов и А. Великов, присъединени жалбоподатели по адм.д. 4676/2020 г. по описа на Върховния административен съд, редовно уведомени за настоящото производство, не изразяват становище по частната жалба. Не претендират разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е частично допустима, като подадена от в срока по чл. 230 от АПК от заинтересована страна, а в частта, която подлежи на разглеждане по същество е неоснователна по следните съображения: С определение от 31.05.2023 г., постановено по адм. д. 4676/2020 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, е възобновено производството по делото, конституирани са страните по делото и е разпоредено да се публикува съобщение по реда на чл. 188 от АПК във връзка с чл. 181 от АПК за образуване на делото по оспорването на Наредба №16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката, оставена е без разглеждане жалбата на Р. Симеонов, С. Грозданов, А. Великов и К. Байчева срещу чл. 32, т. 2 и т. 4, чл. 49, ал. 7, чл. 52, ал. 1, т. 1 изр. първо, ал. 2, чл. 61, ал. 1 и т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение, чл. 62, чл. 63 от Наредба № 16 - 334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването и § 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2, § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 16 - 334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, както и жалбата в частта срещу чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 2, т. 2, б "е" (ред. ДВ, бр. 94 от 2013 г., изм. ДВ, бр. 99 от 2013 г.) от Наредба №16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката, и жалбата в частта срещу чл. 61, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 63, ал. 2, т. 1, т. 2, б. „а“, б. „б“, б. „в“, б. „г“, б. „д“, б. „ж“ и б. „з“, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7, чл. 64, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 и ал. 2, чл. 65, ал. 1, чл. 66, чл. 67, чл. 68, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7, чл. 69, ал. 1, ал. 2, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7, чл. 70, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 8, чл. 71, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5, чл. 72, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 73 и т. 6.1.3, т. 6.3, т. 6.4, т. 6.4.1, т. 6.4.7, т. 6.5, т. 6.6, т. 6. 7, т. 6.8 и т. 6.9 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба №16-334 за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 2007 г.; попр., ДВ, бр. 39 от 2007 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 58 от 2007 г.; ДВ, бр. 45 от 2009 г.; ДВ, бр. 94 и ДВ, бр. 99 от 2013 г.; ДВ, бр. 42 от 2015 г.), издадена от министъра на енергетиката, и е прекратено производството по делото в тази част. Тричленният съдебен състав съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 6 от АПК, защото на основание чл. 193, ал. 2 от АПК влезлите в сила решение № 5283 от 14.04.2011г., поставено по адм.д. № 10624/2010г. по описа на Върховния административен съд, решение № 9443/07.07.2014 г., постановено по адм.д. 16362/2013 г. по описа на Върховния административен съд, решение № 11603/31.07.2019 г., постановено по адм.д. 13721/2017 г. по описа на Върховния административен съд и решение № 8294/26.06.2020 г., постановено по адм.д. 14350/2019 г. по описа на Върховния административен съд представляват абсолютна процесуална пречка за разглеждане на оспорване на същите правни норми, които вече са били предмет на съдебен контрол. Р. Симеонов не изразява становище относно разпореждането за съобщаване на оспорването на Наредба №16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката т.е. приемането му за допустимо от решаващият състав (в тази част и относно възобновяването на производството съдебният акт и не подлежи на обжалване). Обжалва определението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му, но и в тази част, с която е оставена жалбата на С. Грозданов, А. Великов и К. Байчева без разглеждане. Жалбоподателите С. Грозданов, А. Великов и К. Байчева не са обжалвали в срок определението, с което са оставени без разглеждане техните жалба. Частна жалба и срещу тези част на определението е подадена само от Р. Симеонов, който няма право да упражнява от свое име чужди процесуални права. Частната жалба е подадена само от него лично без обозначение за евентуална представителна власт, за да е се налага изследване на обстоятелството доколко подобно оправомощаване е осъществено, редовно и допустимо. По изложените съображения частната жалба на Р. Симеонов в частта, с която се обжалва съдебен акт, с който са оставени без разглеждане жалбите на другите правни субекти, се явява процесуално недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а производство по делото, образувано по нея прекратено. Обстоятелството, че К. Байчева изразява становище за основателност на частната жалба не променя този извод при липса на нейно своевременно изявление в съответната форма за обжалване от свое име на атакувания от другия жалбоподател съдебен акт. Определението в частта, която е предмет на инстанционен контрол е валидно, допустимо и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, налагащи отмяната му. Определението е постановено от законен състав на Върховния административен съд, компетентен да разгледа оспорването на подзаконовия нормативен акт, издаден от министъра на енергетиката, с което е сезиран с жалбата на Р. Симеонов. Не се установява нарушение на закона, което да води до нищожност или недопустимост на атакувания съдебен акт. Доводите за противоречие с правото на Европейския съюз не обуславят основания нищожност или недопустимост на съдебния акт според установеното съдържание на тези понятия в националното право, по които не е налице противоречие в съдебната практика и правната теория. Тричленният съдебен състав правилно е установил относимите към допустимостта на оспорването, с което е сезиран обстоятелства, а именно: С решение № 5283/14.04.2011 г., постановено по адм.д. 10624/2010 г., по описа на Върховния административен съд, първо отделение, оставено в сила с решение № 4537/28.03.2012 г., постановено по адм.д. 13424/2011 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, е отхвърлено оспорването на Х. Хаджистефанов на разпоредите на чл. 32, т. 2 и т. 4, чл. 49, ал.7 чл. 52, ал.1, т.1 изр. първо, ал.2, чл.61, ал.1; т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение, чл. 62, чл. 63 от Наредба № 16 - 334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването и § 2, ал.1, т.1 и ал.2, § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 16 - 334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването, Обн. ДВ бр.34 от 24.04.2007г. попр. ДВ бр.39 от 15.05.2007г., изм. ДВ бр. 58 от 17.07.2007 г., издадена от министъра на икономиката и енергетиката. С решение № 9443/07.07.2014 г., постановено по адм.д. 16362/2013 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, оставено в сила с решение №2030/25.02.2015 г., постановено по адм.д. 11412/2014 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав е отхвърлена жалбата на "Техем Сървисис" ЕООД срещу разпоредбите на чл. 61, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 94/2013 г., изм. ДВ, бр.99/2013 г.) и чл. 63, ал. 2, т.2, б"е" (ред. ДВ, бр. 94/2013 г., изм. ДВ, бр.99/2013 г.) от Наредба №16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енерегетиката. С решение №11603/31.07.2019 г., по адм. дело №13721/2017 г. на ВАС, шесто отделение са: 1. Обявени за нищожни чл. 61, ал. 2 и ал. 4, чл. 63, ал. 2, т. 1, ал. 3 и ал. 4, чл. 64, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 67, чл. 68, ал. 2 и ал. 3, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 8, чл. 71, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5, чл. 72, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 73 и т. 6.4.1 и т. 6. 7 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката; 2. Отменени като незаконосъобразни чл. 61, ал. 3, чл. 63, ал. 2, т. 2, б. "а", б. "б", б. "в", б. "г", б. "д", б. "ж" и б. "з", ал. 5, ал. 6 и ал. 7, чл. 64, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5 и ал. 2, чл. 65, ал. 1, чл. 66, чл. 68, ал. 1, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7, чл. 69, ал. 2, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7, чл. 70, ал. 7, чл. 71, ал. 7, и чл. 72, ал. 1 и т. 6.1.3, т. 6. 3, т. 6. 4, т. 6.4.7, т. 6. 5, т. 6. 6, т. 6. 8 и т. 6. 9 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката. С решение №8294 от 26.06.2020 г. по адм. дело №14350/2019 г. на петчленен състав на ВАС е отменено решение №11603/31.07.2019 г., по адм. дело №13721/2017 г. на ВАС, шесто отделение, в частта, с която са обявени за нищожни чл. 61, ал. 2 и ал. 4, чл. 63, ал. 2, т. 1, ал. 3 и ал. 4, чл. 64, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 67, чл. 68, ал. 2 и ал. 3, чл. 69, ал. 1, чл. 70, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 8, чл. 71, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5, чл. 72, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, чл. 73 и т. 6.4.1 и т. 6. 7 от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката и вместо това същите са отменени като незаконосъобразни. Съгласно чл. 193 от АПК при разглеждане по същество на оспорване на подзаконов нормативен акт съдът обявява нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля оспорването. Това решение има действие по отношение на всички независимо дали са участвали като страни по спора. На основание чл. 168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 и обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Тази правна уредба обуславя законосъобразност на изводите на тричленния съдебен състав на Върховния административен съд, че постановените от други съдебни състави съдебни актове имат действие и по отношение на Р. Симеонов. Обвързващата сила на съдебните актове, установена в тази специфична хипотеза при оспорване на нормативен акт, се поражда за всички правни субекти и спрямо всички последващи оспорвания на същите актове, независимо от обстоятелството дали лицата са участвали в предходните съдебни производства и дали аргументи, идентични/различни на техните са били навеждани. При постановяване на окончателните съдебни атове съдът е бил длъжен служебно на основание чл. 168 от АПК, приложим на основание чл. 196 от АПК, да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК като обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. В този смисъл в ситуации, в които е отменен акта/части от него или е отхвърлено оспорването, трябва да се приеме, че преди това съдът е констатирал действителността им и последващо искане за обявяване на нищожност им се явява недопустимо. На още по-голямо основание е недопустимо искане за обявяване на нищожност на нормативен акт или части от него след като това вече е направено с влязло в сила съдебно решение по друга жалба. Доводите в частната жалба, че е необходимо разграничаване на оспорване на „целия нормативен акт“ от оспорване само на отделни негови части не са съобразени с действащата уредба на законодателния процес в Република България. Установената дългогодишна практика за изменение и допълнение на нормативните актове без последваща консолидация на направените промени в нормативния акт, респективно актуализиране на неговото цялостно съдържание, поражда както посочените от частния жалбоподател въпроси, така и множество трудности в правоприлагането, но редът за тяхното отстраняване не е по пътя на съдебния контрол на един отделен нормативен акт. От значение за настоящия спор е обстоятелството, че тричленният съдебен състав, с определението от 31.05.2023 г. в необжалваната му част, е положил усилия да преодолее потенциалната възможност (при уважаване на оспорването) да продължат да съществуват отделни разпоредби от нормативен акт, който изцяло е прогласен за нищожен, поради което и е разпоредено да се съобщи оспорване на Наредба №16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 2007 г.; попр., ДВ, бр. 39 от 2007 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 58 от 2007 г.; ДВ, бр. 45 от 2009 г.; ДВ, бр. 94 и ДВ, бр. 99 от 2013 г.; ДВ, бр. 42 от 2015 г.; отм. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.), издадена от министъра на енергетиката, а не на отделни нейни разпоредби. Изрично трябва да бъде посочено, че по настоящото дело не е относимо Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 24 ноември 2022 година по дело IG, С-289/21, ECLI:EU:C:2022:920, защото то е постановено по преюдициално запитване по главно производство, в което основният акцент е отмяната на нормативния акт от неговия издател по време на висящ съдебен спор относно неговата законосъобразност, с което се възпрепятства осъществяване на съдебен контрол на акта. В случая предходното „въздействието“ върху предмета на спора, съставляващо процесуална пречка за съдебен контрол по отношение на него, не е извършено от ответната страна, а представлява осъществен предходен съдебен контрол спрямо същия предмет на оспорване. Частният жалбоподател прави искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, но предмет на исканото тълкуване е разпоредбата на чл. 159, т. 6 от АПК, а не норма или принцип на правото на Европейския съюз, поради което не са налице предпоставките на чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз за отправяне на този въпрос. Настоящият съдебен състав не намира някакви други причини за прилагане на механизма на съдебния диалог за разрешаване на поставените по делото процесуални въпроси, за които приложими са изцяло вътрешноправни норми, поради което не се налага отправяне поисканото преюдициално запитване и с други преформулирани слежубно въпроси. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав