Определение № 52 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 731/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 151096 от 16.12.2014 г., подадена от П. В. Т. чрез процесуален представител адвокат А. Г. от САК срещу разпореждане от 01.12.2014 г. по в. гр. д. № 17294/2014 г. на Софийски градски съд, ІV „д” г.о., с което е оставено без уважение искането на П. В. Т. за допускане до разпит на нов свидетел. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му. Ответниците по частната жалба Н. В. С. и С. В. С. са депозирали отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, като поддържат, че частната жалба е недопустима поради липсата на процесуален ред за обжалване на разпореждането за недопускане събирането на доказателства. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК от надлежна страна, но срещу съдебен акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно чл.274, ал.2 във връзка с чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК определенията на съда могат да бъдат обжалвани, когато с тях се прегражда по - нататъшното развитие на делото, както и в случаите когато процесуалния закон изрично предвижда такава възможност. Съгласно чл.279 ГПК производството по обжалване на определенията се прилага и спрямо разпорежданията на съда. Атакуваното от частния жалбоподател разпореждане не попада в нито една от хипотезите по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което същото не подлежи на самостоятелно обжалване. Контрол относно неговата законосъобразност може да бъде осъществен в рамките на производството по обжалване на самото съдебно решение, с което ще приключи въззивното производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение