Решение № 7936 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2140/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба от Национална агенция за приходите (НАП) със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Княз Александър Дондуков” № 52, срещу решение № 41445 от 11.12.2025 г., постановено по адм. дело № 9785 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-град. Релевира оплакване за неговата недопустимост, алтернативно неправилност, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска обезсилването му, алтернативно отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което предявеният от „Делта турс 2002“ ЕООД против НАП иск с цена 2570.12 лв. бъде изцяло отхвърлен, като неоснователен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът – „Делта турс 2002“ ЕООД с ЕИК 102817258 и със седалище и адрес на управление в София, на [улица] [адрес], оспорва основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и оставянето в сила на обжалваното решение. Не претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. С обжалваното решение НАП е осъдена да заплати на „Делта турс 2002“ ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 2570.12 лв., представляващо законна лихва за забава за периода от 30.11.2022 г. до 22.02.2023 г. върху недължимо заплатена държавна такса за издаване на лиценз за игри с игрални автомати в размер на 100000.00 лв. Наред с това ответникът е осъден да заплати на ищеца 25.00 лв. разноски по делото. Производството по адм. дело № 9785/2025 г. по описа на Административен съд – София-град е образувано по искова молба на „Делта турс 2002“ ЕООД, предявена против НАП, за осъждането на ответника да заплати на ищцовото дружество обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 2570.12 лв., представляващо законна лихва за забава за периода от 30.11.2022 г. до 22.02.2023 г. върху сума от 100000.00 лв., явяваща се недължимо платена държавна такса за издаване на лиценз за игри с игрални автомати по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ). Съдът е установил от фактическа страна, че „Делта турс 2002“ ЕООД притежава лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 10 г. за игрална зала с адрес в гр. Ямбол, на [улица], издадено през април 2021 г. – л. 31-33 от първоинстанционното дело. С вносна бележка от 11.05.2021 г. (л. 41 (гръб), пак там) от дружеството по сметка на НАП е внесена държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ (редакция, обн. в ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) в размер на 100000.00 лв. С Искане за прихващане или възстановяване от 04.07.2022 г. (л. 12, пак там) „Делта Турс 2002“ ЕООД е поискало възстановяване на сумата от 100000.00 лв. с мотиви, че такава такса не се дължи и същата е платена без основание. С Решение № 000030-6808/26.07.2022 г. на зам.-изпълнителния директор на НАП (л. 42-44, пак там) това искане е оставено без уважение. С решение № 6589 от 07.11.2022 г., постановено по адм. дело № 7595 по описа за 2022 г. на Административен съд – София-град (л. 16-17, пак там), по жалба на „Делта Турс 2002“ ЕООД, е отменено Решение № 000030-6808/26.07.2022 г. на зам.-изпълнителния директор на НАП и административната преписка е върната на изпълнителния директор на НАП за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение. Във връзка с решение № 6589/07.11.2022 г. по адм. дело № 7595/2022 г. на Административен съд – София-град е издадено Решение за ново произнасяне № 000030-288/11.01.2023 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 48-51, пак там), в което е прието, че платената по сметка на НАП сума от 100000.00 лв., представляваща такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ не се дължи и е следвало да се възстанови при първоначалното й поискване от „Делта турс 2002“ ЕООД, поради което е уважено искането на ищцовото дружество за нейното възстановяване. Сумата от 100000.00 лв. е възстановена на дружеството на 23.02.2023 г. – банково извлечение на л. 14 от първоинстанционното дело. С Искане за прихващане или възстановяване от 18.09.2024 г. (л. 54, пак там) „Делта турс 2002“ ЕООД е поискал възстановяване на сумата от 18379.67 лв., представляваща законната лихва за забава върху сумата от 100000.00 лв. за периода от 11.05.2021 г. до 23.02.2023 г. С Решение № 000030-11068/17.10.2024 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 65-66, пак там) това искане на дружеството е оставено без уважение. Същото, като неоспорено, е влязло в сила. При така установената фактическа обстановка, съдът обосновано и правилно е преценил, че исковата претенция е допустима и основателна. Съдът е изложил обосномани и правилни мотиви за уважаване на исковата претенция, които настоящата инстанция споделя. Правилна е преценката, че ищецът се е справил с доказателствената тежест да установи кумулативното наличие на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на НАП за имуществени вреди – отменен по надлежния ред индивидуален административен акт – Решение № 000030-6808/26.07.2022 г. на зам.-изпълнителния директор на НАП, заради издаването на който дружеството е претърпяло имуществена вреда под формата на пропусната полза, тъй като е било лишено от възможността да ползва собствените си средства в размер на 100000.00 лв., представляващи недължимо платена държавна такса за издаване на лиценз за игри с игрални автомати по чл. 30, ал. 6 ЗХ, която вреда е съизмерима със законната лихва по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) върху възстановената от НАП със закъснение сума от 100000.00 лв. В съответствие със закона е изводът, че паричното задължение на ответника намира своето правно основание в осъществено от негов орган непозволено увреждане, поради което приложима е нормата на 84, ал. 3 ЗЗД. Обосновано е прието, че релевантен е претендираният исков период – от отмяната на Решение № 000030-6808/26.07.2022 г. на зам.-изпълнителния директор на НАП с решение № 6589 от 07.11.2022 г., постановено по адм. дело № 7595 по описа за 2022 г. на Административен съд – София-град до датата на възстановяване на сумата от 100000.00 лв. Съдът е изчислил е лихвата по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която е размер на 2570.17 лв., ползвайки онлайн лихвения калкулатор на Интернет страницата на НАП, но е посочил, че доколкото искът е с цена 2570.12 лв., трябва да се присъди именно претендираният размер. Правилна е преценката, че възражението на ответника по иска, че искът на „Делта турс 2002“ ЕООД е недопустим, се явява неоснователно, тъй като Решение № 000030-11068/17.10.2024 г. на изпълнителния директор на НАП е влязъл в сила административен акт. С оглед на изложеното, решението на АССГ следва да се остави в сила и на осн. чл. 221, ал.2, изр. второ АПК настощата съдебна инстнация препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. Водим от изложеното Върховният административен съд