Определение № 223 от 13.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 960/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Варненския апелативен съд от 05.04.2012 г. по гр.д. № 83/2012, с което е потвърдено решението на Добричкия окръжен съд от 18.11.2011 г. по гр.д. № 885/2010, с което е уважен предявеният иск за съществуване на вземането по договор за спогодба. Недоволни от решението са касаторките В. А. В., М. Г. С. и И. С. Д., представлявани от адв. З. Й. от ВАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: противоречи ли на закона спогодба за определяне размера на отговорността на отчетника за липси и за правното значение на поведението на отчетника и на съществуващите обективни фактори за настъпването на липсата, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по иска С. Н. Й. се присъединява към касационната жалба. Ответникът по жалбата [фирма], Д. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответниците са работили при ищеца като „продавач-консултанти”. Във връзка с установена липса на газ пропан бутан страните са се спогодили ответниците да изплатят солидарно на ищеца равностойността на 35.817 литра пропан бутан по 0,80 лева или сумата 28.653 лева на периодични вноски. При сключването на спогодбата не е упражнен натиск върху ответниците, тъй като спогодбата е подписана с нотариална заверка на подписите в работно време без да е прекъсвано обслужването на клиентите на бензиностанцията. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси не обуславят решението по делото, но те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че отговорността на отчетника за липси е в разпоредителната власт на страните по трудовото правоотношение и няма законови пречки те да се спогодят по него, както и че отчетникът не отговаря за липси, които се дължат на обективни фактори`, а само за тази част от тях, която е в причинна връзка с неговото поведение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение