Определение № 3549 от 12.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2223/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Перфект софтуеър” ЕООД срещу разпореждане №142 от 14.08.2025 г. по т.д.№497/2025 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е върната частната жалба на „Перфект софтуеър” ЕООД против определение №2444 от 31.07.2025 г. по т.д.№497/2025 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което не е допуснато касационно обжалване на решение №117 от 30.10.2024 г. по в.т.д.№129/2024 г. на АС Велико Търново. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване е преграждащо развитието на делото и подлежи на обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да върне частната жалба на „Перфект софтуеър” ЕООД съдията докладчик по т.д.№497/2025 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване акт – определение, постановено по реда на чл.288 от ГПК. Обжалваното разпореждане е правилно. С определението по чл.288 от ГПК касационният съд, изпълнявайки специфична правораздавателна дейност, разрешава въпроса, налице ли са основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като в това производство Върховният касационен съд извършва селекция на касационните жалби, без да се произнася относно съществуването на признатото или отречено с решението спорно материално право. Постановеното определение не се ползва със сила на пресъдено нещо, не прегражда развитието на производството, а и законът не предвижда обжалваемост на този съдебен акт, с постановяването на който, в хипотеза на недопускане на касационно обжалване, процесуалният ред за защита в процеса е изчерпан. С оглед изложеното определението на ВКС по чл.288 от ГПК не е от категорията на подлежащите на обжалване с частна и с частна касационна жалба актове, посочени в чл.274, ал.2 и ал.3 от ГПК, поради което наведените в частната жалба доводи не могат да бъдат споделени, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение