Определение № 79 от 12.02.2025 г. на ВКС по н. д. № 118/2025 г.

Производството е по реда на чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по повод постъпила жалба от защитника на подсъдимия М. С. М., подсъдим по ВНОХД № 6159/2024г. по описа на Софийски градски съд, срещу разпореждане от 10.12.2024г. на съдията-докладчик за връщане на касационна жалба срещу решение № 676 от 01.11.24г., с което първоинстанционната присъда № 336 от 28.05.2024г., постановена по НОХД № 51/24г. на Софийски районен съд е изменена, като подсъдимият е признат за невиновен да е отнел една от инкриминираните вещи и е оправдан за част от стойността на предмета на кражбата. С въззивното решение присъдата е потвърдена в останалата й част, с която М. е признат за виновен в осъществяването на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК и е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален строг режим. Защитникът счита, че подадената от него касационна жалба следва да бъде разгледана, тъй като актът на въззивния съд „прегражда по-нататъшния ход на делото“, както и защото независимо от наименованието си „по същество е нова присъда“. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя, материалите по делото и атакувания съдебен акт, намери жалбата за неоснователна, а постановеното разпореждане за правилно и законосъобразно. Актовете, подлежащи на проверка от страна на ВКС изчерпателно изброени в чл.346 от НПК. Съгласно цитираната норма решенията на окръжните съдилища са предмет на касационно обжалване, само когато е постановена нова присъда, или когато с тях се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство. Решението, с което е изменена първоинстанционната присъда не е от посочените категории. В чл.412, ал.2 от НПК процесуалният закон определя момента, в който дадено наказателно производство приключва, и за преграждане на пътя му може да се говори, само доколкото този момент е настъпил. В конкретния случай е постановено решение, което не подлежи на касационна проверка, т.е. наказателното производство е приключило. По своето съдържание решението на Софийски градски съд не може да бъде определено като присъда, тъй като с него не е решен по различен начин въпросът за виновността и отговорността на подсъдимия. Въззивната инстанция, също както първата, е приела, че М. е виновен в осъществяването на инкриминираната кражба, и че следва да понесе наказателна отговорност, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“. Както правилно е посочил съдията-докладчик в разпореждането за връщане на касационната жалба, случаите, при които въззивният съд постановява нова присъда, са изчерпателно посочени в чл.336, ал.1 от НПК, а оправдаването на дееца за отнемането на една от вещите, включени в предмета на кражбата, не попада в нито една от изброените хипотези. Жалбата е процесуално недопустима и връщането й по реда на чл.351, ал.5, т.3 от НПК е напълно законосъобразно. Водим от горното и на основание чл.351, ал.6 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение