Определение № 12299 от 02.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11022/2025 г.

Производството е по реда на чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД, чрез упълномощените адвокати С. Ганева и К. Ангелова, срещу определение № 931 от 09.10.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-812/813/2025 г., в частта му, с която е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на финансов инструмент Фонд за градско развитие /ФГР/“, финансиран със средства по Програма „Развитие на регионите“ /ПРР/ 2021-2027 и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 /ПКИП/, разделена на 3 обособени позиции, както следва: обособена позиция 1 ФГР Юг с размер на финансовия ресурс 229 478 222,37 лв., обособена позиция 2 ФГР Север 1 с размер на финансовия ресурс 144 824 732.90 лв., обособена позиция 3 ФГР Север 2 с размер на финансовия ресурс 139 145 331.61 лв.“, в частта по Обособена позиция № 2. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, по които се претендира отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде наложена временна мярка „спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка. Ответната страна - „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното определение оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема частната жалба, като подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес от оспорване на акта на КЗК и в срока по чл. 216а, ал. 1 ЗОП, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството по преписка № 812/813/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалбите на „Банка ДСК“ АД и Консорциум „Фонд за зелено и умно градско развитие“ срещу Съобщение № Ml953472 от 20.06.2025 г. от членовете на комисията на възложителя - „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД, изпратено по състезателна процедура с договаряне за възлагане на обществена поръчка, с предмет: „Изпълнение на финансов инструмент Фонд за градско развитие /ФГР/“, финансиран със средства по Програма „Развитие на регионите“ /ПРР/ 2021- 2027 и Програма „Конкурентосцособност.и иновации в предприятията“ 2021-2027 /ПКИП/, разделена на 3 обособени позиции, както следва: обособена позиция 1 ФГР Юг с размер на финансовия ресурс 229 478 222,37 лв., обособена позиция 2 ФГР Север 1 с размер на финансовия ресурс 144 824 732.90 лв., обособена позиция 3 ФГР Север 2 с размер на финансовия ресурс 139 145 331.61 лв.“, в частта по Обособена позиция № 2, открита с Решение № F569978 от 09.10.2025 г. на възложителя. Процедурата е с уникален № 05297-2024-0004 в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ /ЦАИС ЕОП/. С жалбата на „Банка ДСК“ АД, на основание чл. 203, ал. 2 ЗОП, е предявено искане за спиране на процедурата. Възраженията се основават на двуфазния характер на състезателната процедура с договаряне и поставят под въпрос законосъобразността на обжалваното съобщение, с което се ограничава участието на „Банка ДСК“ АД в процедурата. Според становището на жалбоподателя евентуалните пороци в съобщението биха довели до незаконосъобразно провеждане на фазата на договаряне и до неправилно определяне на изпълнител. Затова според него, при възникнали съмнения за незаконно допускане на кандидати до преговори, процедурата следва да бъде спряна, за да се предотвратят преговори само с един кандидат, което би накърнило интересите не само на „Банка ДСК“ АД, но и на обществения интерес, включително оперативната програма, финансирана с европейски средства. В становище по жалбата и направеното с нея искане за спиране, възложителят е претендирал последното да бъде отхвърлено като изгубило смисъл, тъй като е издадено решение за определяне на изпълнител, което е обжалвано и на основание чл. 203, ал. 1 ЗОП обществената поръчка е спряна по силата на закона. При произнасянето си по направеното от „Банка ДСК“ АД особено искане, КЗК е взела предвид разпоредбите на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, и е преценила, че изложените от жалбоподателя аргументи, относими към етапа на процедурата, касаеща провеждането на преговори, са ирелевантни предвид издаденото от възложителя решение № D46942369 от 01.08.2025 г. за класиране на участниците и за прекратяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка в частта по Обособена позиция № 3. Според Комисията, след като този акт на възложителя е обжалван, по повод на който е постановено и решение № 871 от 25.09.2025 г. на КЗК, на основание чл. 203, ал. 4 ЗОП процедурата е спряла по силата на цитираната законова разпоредба от момента на подаване на жалбите срещу решение № D46942369 от 01.08.2025 г. на представляващите членове на управителния съвет на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД. На следващо място КЗК е приела, че в настоящия случаи не следва да се налага временна мярка „спиране на процедурата“, тъй като предметът обжалвана обществена поръчка е с обществено значение, а със спирането й могат да се засегнат интересите на широк кръг лица. Счела е, че в случая следва да се даде превес на обществения интерес пред индивидуалните икономически интереси на жалбоподателя, включително с оглед обстоятелството, че липсват доказателства в подкрепа на направеното особено искане. Съобразена е включително нормата на чл. 112, ал. 8 ЗОП. Обжалваното определение е правилно. При положение че е издадено решение № D46942369 от 01.08.2025 г. на представляващите членове на управителния съвет на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД за класиране на участниците и за прекратяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка /в частта по Обособена позиция № 3/, и това решение е било обжалвано пред КЗК, възлагателната процедура е спряна по силата на чл. 203, ал. 4 ЗОП. Претендираният от „Банка ДСК“ АД интерес е защитен с предвиденото в закона суспендиращо действие на подадената от него жалба, въз основа на която е образувано производство по преписка № КЗК-731/10.09.2025 г., обединено в общо производство с № КЗК-730/731/2025 г., по което към настоящия момент е постановено решение № 871 от 25.09.2025 г. на Комисията /данните за производството са публично достъпни на https://reg.cpc.bg/Dossier.aspx?DossID=300062601/. На следващо място, за да устави без уважение искането за налагане на временна мярка, КЗК е съобразила предмета на поръчката и възможните последици от налагане на мярката, с оглед всички интереси, които могат да се увредят. Отчетено е общественото значение на този предмет, тъй като касае изпълнение на финансов инструмент Фонд за градско развитие, чиято цел е средствата да бъдат насочени към мерки за насърчаване и развитие на икономическата активност, инвестиции в нови/съществуващи индустриални паркове, зелена градска среда, устойчивата градска мобилност, здравна и социална инфраструктура, образователна инфраструктура, туризъм, спорт и култура и енергийната ефективност на публични и жилищни сгради. Поради това действително настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че КЗК е следвало да обсъди конкретните доводи, посочени в жалбата. Тези доводи не са относими към въпроса за налагането на временна мярка „спиране на процедурата“, а са такива по съществото на спора, които не следва да се преценяват в рамките на производството по чл. 204 ЗОП, защото в противен случай би се стигнало до незаконосъобразно предрешаване на повдигнатия спор. Освен това, както точно и вярно е отбелязала КЗК в обжалваното определение, съгласно чл. 112, ал. 8 ЗОП възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. Следователно, с оглед на законовата забрана да се сключи договор с определения за изпълнител участник преди да има окончателно произнасяне по законосъобразността на действията/бездействията на възложителя, интересите на жалбоподателя са защитени в максимална степен до решаването на спора по същество. Не намират правна опора и възраженията, че е налице законова презумпция, че спирането на процедурата защитава в по-голяма степен обществения интерес. Разпоредбата на чл. 204, ал. 2 ЗОП ясно регламентира, че произнасянето на КЗК е обвързано от преценката на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. Според чл. 204, ал. 3 ЗОП, КЗК може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. Тези норми категорично установяват заложеният в ЗОП принцип, че при взимане на решение относно налагане на временната мярка следва да се намери балансът между различните интереси. В конкретния случай, КЗК е съобразила цитираните разпоредби, разгледала е и е отчела всички относими интереси, при което е формирала законосъобразния извод, че спирането на процедурата би могло да засегне негативно интересите на широк кръг лица, следователно следва да се даде превес на обществения интерес пред индивидуалните икономически интереси на жалбоподателя. Константна е практиката на ВАС, че искането за налагане на временна мярка трябва да бъде обосновано с твърдения за факти и доказателства, които да сочат на изключителност от общо установения от закона принцип, че жалбата срещу действията и бездействията на възложителя и решенията му, с изключение на тези срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата. Позоваването в частната жалба на защитата на обществения интерес не може да се приеме за обективно доказано негативно въздействие върху интересите на частния жалбоподател. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно и обосновано е оставено без уважение, поради което обжалваното определение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 1, изр. второ ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение