Определение № 9273 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9499/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Кеш пойнт България“ ООД срещу определение № 4768 от 20.07.2026г. по адм. дело № 970/2026г. на Административен съд - Благоевград, с което на осн. чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК е спряно производството по делото до произнасяне на СЕС по дело С - 676/2025 г. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, като не са налице предпоставките за спиране, визирани в чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК. Моли за неговата отмяна и връщане делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Подробни съображения излага в частната жалба. Ответникът - М. Н. Б., чрез процесуален представител адв. Л. Ангелова в писмен отговор излага доводи за неоснователност на частната жалба. Моли определението като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи и възражения на ответника, приема за установена следното: Часната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение на осн. чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, АС - Благоевград е спрял производството по делото до произнасяне на СЕС по дело №С-676/2025 г. по отправеното преюдициално запитване с определение № 11385 от 21.10.2025г. - по административно дело № 1643 от 2025г. по описа на Административен съд - Варна. За да спре производството по делото АС – Благоевград приема, че въпросите, поставени от АС - Варна по отправеното преюдициално запитване, по което е образувано и висящо дело С - 676/25 са пряко относими към спора пред него и имат значение за изхода на спора. Производството пред първостепенния съд е инициирано по жалба на М. Н. Б. срещу изричен отказ на администратора на лични данни „Кеш пойнт България“ ООД да предостави копие на носители на лични данни, които са в процес на обработване във връзка със сключен/и между дружеството като администратор на лични данни и оспорващата договор/и за кредит – договори за кредит, заем, гаранции и поръчителства, в това число и по погасени задължения. Определението е неправилно. По делото не е спорно, че към датата на постановяване на обжалваното определение пред Съда на Европейския съюз е висящо дело № С-676/25, образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд - Варна с определение № 11385/21.10.2025г. по адм. дело № 1643/2025г. по описа на същия съд. Решението по дело №С-676/25 ще е задължително за всички национални съдилища в Европейския съюз, но при преглед на формулираните въпроси от запитващия съд - АС-Варна, не се установява същите да са от значение за конкретния правен спор пред АС-Благоевград, т. е. изхода от цитираното по-горе дело на СЕС не обуславя изхода на спора по дело № 970/2026 г. на АС - Благоевград. Отправените въпроси от АС - Варна касаят случаи на ограничена обработка на данни – когато конкретната цел, за която са събрани лични данни на определен субект – сключване и действие на договор за кредит, вече не е налице и данните продължават да се обработват за други нормативно предвидени задължения на администратора на лични данни, докато в конкретния случай няма спор между страните, че се касае за обработка на личните данни на жалбодателката в пълен обем - както за изпълнение на нормативно въведени задължения на администратора на лични данни, така и преди всичко по повод и за целта на сключени между страните в производството договори. При тези данни по делото, изводът на съда за наличие на предпоставките по чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК е необоснован и незаконосъобразен. Поставените от АС-Варна въпроси по преюдициалното запитване с оглед контекста и спецификата на казуса пред АС-Варна касае хипотеза на достъп и преносимост на лични данни, които са в процес на обработка от вида съхранение (архивиране) за специфични цели- за целите и срока за прилагане на мерките срещу изпирането на пари, във вр. със задължението на администратора на лични данни да предостави освен копие на данните, и пълно копие от договора за заем, но при определено условие, касаещо сключването на този договор. Налага се извод, че поставените от АС-Варна въпроси касаят конкретен случай на ограничена обработка на данни, от вида съхранение, за каквито не са налице данни по спряното производство пред АС - Благоевград, поради което висящото пред Съда на Европейския съюз дело №С-676/25, не може да бъде определено като обуславящо за разрешаване на спора по адм. д. № 970/2026г. на АС - Благоевград. Предвид изложеното настоящият състав приема, че първостепенния съд неправилно е спрял на основание чл. 154а, т. 8 АПК съдебното производство до приключване на дело С-676/2025 на СЕС. Липсва хипотеза на преюдициалност между инициирано от АС-Варна дело, висящо пред СЕС и адм. дело № 970/2026г. на АС - Благоевград, обуславяща приложението на чл. 154а ал. 1, т. 8 АПК. Обжалваното определение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 от АПК следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение