Определение № 2750 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2429/2025 г.

Постъпила е частна касационна жалба от С. Т. Я. от [населено място], обл.Търговище, чрез адв. Димова, срещу Определение №139 от 24.01.2025 г. по адм. д. №34/2025 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което е оставена без разглеждане жалбата на Я., по която е образувано делото и съдебното производство е било прекратено. Претендират се разноски. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът да бъде разгледан по същество. В срока по чл.232 АПК е постъпил писмен отговор от Директор ДСП – Търговище, в който се излагат твърдения за неоснователност на частната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е приел, че в случая е сезиран с жалба, която е подадена след законоустановения срок за обжалване, поради което я оставил без разглеждане и е прекратил съдебното производство по нея. Настоящият касационен състав намира, че оспореното определение е правилно. В случая на дата 04.11.2024г. на Я. е връчено Решение от 31.10.2024г. на Директор РДСП – Търговище, с което същата е уведомена, че може да оспори пред Административен съд – Търговище в 14-дневен срок първоначалния административен акт. Жалбата срещу този акт(Заповед от 08.10.2024г. на Директор ДСП – Търговище) обаче е била входирана едва на 14.01.2025г. Именно и с оглед на това правилни са изводите на административния съдия за оставяне на тази жалба без разглеждане на основание чл.159,т.5 АПК. В частната касационна жалба обаче се развиват доводи, че всъщност Я. е подала своевременно частна жалба срещу посочения в акта на Директор ДСП „първоначален акт“, тъй като от преписката по делото се установява, че всъщност това е второ решение на този Директор, след като вече веднъж актът на Директор ДСП – Търговище по преписката е бил отменен(Заповед от 09.09.2024г., отменена с Решение от 04.10.2024г. на Директор РДСП). Прави се и искане за възстановяване на срока за обжалване на заповедта от 08.10.2024г. Настоящият състав намира, че по основания предмет на това производство изводът на административният съдия е законосъобразен. Частният жалбоподател е бил уведомен за постановеното Решение на по-горестоящия административен орган – Директор РДСП от 31.10.2024г., но последващо единствената подадена жалба е била тази, по която е образувано настоящото съдебно производство, което е станало едва на 14.01.2025г., т.е. много след установения за това в процесуалния закон срок. Жалбата, по която е образувано адм. дело №594/2024г. е била входирана от Я. на 24.10.2024г. в Административен съд – Търговище и с нея е оспорена отменената към този момент Заповед на Директор ДСП – Търговище от 09.09.2024г. Същият ден лицето е входирало в РДСП – Търговище и друга своя жалба – тази срещу постановения нов акт на Директор ДСП от 08.10.2024г. Видно е от публично достъпните данни на сайта на Административен съд – Търговище и на ВАС на РБ, че производството по адм. дело №594/2024г. е било прекратено, поради липса на предмет – оспореният акт е бил вече отменен по административен ред, преди входиране на жалбата в съда(така Определение №1282/13.02.2025г. по описа на ВАС на РБ). С решението на Директор РДСП от 31.10.2024г. жалбата на Я. срещу акта от 08.10.2024г. е била отхвърлена, поради което на лицето е указано, че може да оспори първоначалния акт(който в случая се явява именно Заповедта от 08.10.2024г.). От събраните по делото доказателства обаче не се установява Я. да е подала жалба, датирана след акта на Директор РДСП – Търговище, от който момент тя най-рано е могла да оспори и заповедта на Директор ДСП – Търговище от 08.10.2024г. В производството по адм. дело №594/2024г. на същия първоинстанционен съд освен, че формално за предмет е въведен вече отменената заповед от 09.09.2024г., то същественото е, че жалбата е била входирана на 24.10.2024г., т.е. преди произнасяне на Директор РДСП, респ. преди осъществяването на административен контрол, поискан по жалбата на лицето, подадена също на 24.10.2024г. В този смисъл тезата на защитата на Я. би била резонна, ако същата бе подала и то в срок(т.е. до 18.11.2024г.) жалба след постановяване на акта на Директор РДСП – Търговище от 31.10.2024г., макар и срещу акта от 09.09.2024г. на Директор на ДСП – Търговище, с твърдения, че е заблудена от посоченото там относно обжалването пред съд на „първоначалният административен акт“, но не след като оспорващата е била уведомена за новото решение на горестоящия орган и не е подала нова жалба и така чак до 14.01.2025г. Позоваването на жалбата и, по която е било образувано адм. дело №594/2024г., е без основание не само защото производството по нея е било прекратено с влязло в сила определение на съда, но и защото с входирането и още на 24.10.2024г.(при налично обжалване по административен ред, срока за произнасяне по което не е изтекъл) една такава жалба би се явила и предварително(антиципирано) подадена, като не са били налице процесуалните предпоставки тя да се разгледа от компетентния съд, дори и да се приеме, че намерението е било да се оспори не актът от 09.09.2024г., а този от 08.10.2024г. на Директор ДСП – Търговище. С оглед на изложеното се обосновава и извода на касационната инстанция за правилност на атакуваното определение, поради което същото следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение