Определение № 156 от 30.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4713/2013 г.

С молба с вх. № 430/16.01.2014 г. молителката по делото М. Н. И. моли съда да освободи внесеното от нея обезпечение в размер 800 лв. за спирането на изпълнението в частта му за разноските на атакуваното по делото, влязло в сила решение сила решение № 177/02.04.2012 г. по въззивно гр. дело № 108/2012 г. на Пернишкия окръжен съд (ПОС). Молителката М. Н. И. е подала и молба с вх. № 431/16.01.2014 г., която е адресирана до петчленен състав на ВКС и съдържа искане да бъде „ревизирано”, постановеното от настоящия състав на ВКС по делото решение № 392/19.12.2013 г., „...по неговата законосъобразност, правилност и обоснованост в цялост, както и в частта му относно присъдените разноски (по основание и по размер) на ответната страна...”. В писмено становище с вх. № 3173/31.03.2014 г. ответникът по настоящото дело Н. И. Р. признава, че внесеното от молителката обезпечение следва да се освободи по молбата й с вх. № 430/16.01.2014 г. Поддържа, че другата й молба с вх. № 431/16.01.2014 г. следва да се остави без уважение, но като излага и съображения за недопустимост на същата. Моли съда да му присъди и разноски за адвокатско възнаграждение в размер 450 лв., направени в настоящото производство по двете подадени молби на молителката. Молбата с вх. № 430/16.01.2014 г., с която молителката иска освобождаване на внесеното от нея обезпечение до размер 800 лв. (пълният му размер е 801.50 лв., видно от вносната бележка от 05.08.2013 г. – лист 81 по делото), е основателна, предвид изричното признание от страна на ответника на основателността на това искане на молителката, с оглед което следва да се приеме, че е отпаднала нуждата от това обезпечение. Молбата с вх. № 431/16.01.2014 г. – в частта й, с която молителката иска да бъде „ревизирано”, постановеното от настоящия състав на ВКС по делото решение № 392/19.12.2013 г. – в частта му за разноските, има характера на молба по чл. 248 от ГПК, компетентен да се произнесе по която е настоящият състав на ВКС. В тази нейна част, молбата с вх. № 431/16.01.2014 г. е процесуално допустима – подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано лице – с решението молителката е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер 800 лв., направени от последния за заплащане на адвокатско възнаграждение. Тъй като молителката не иска присъждане на разноски в нейна полза, не е необходимо тя да е представила списък на разноските – с оглед процесуалната допустимост на искането й по чл. 248 от ГПК. Разгледана по същество, молбата с вх. № 431/16.01.2014 г. е неоснователна в тази нейна допустима част по чл. 248 от ГПК. С постановеното по делото решение № 392/19.12.2013 г. е оставена без уважение подадената от молителката молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 177/02.04.2012 г. по въззивно гр. дело № 108/2012 г. на ПОС. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 03.06.2013 г. (лист 39), ответникът е заплатил на процесуалния си пълномощник по делото адвокатско възнаграждение в размер 800 лв. и е поискал присъждането на тези разноски още с отговора на молбата за отмяна. Молителката не е направила своевременно – до приключването на откритото съдебно заседание по делото на 24.10.2013 г., възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на тези разноски на ответника (такова възражение не се прави и с разглежданата молба с вх. № 431/16.01.2014 г., но дори и такова да беше направено с нея, същото би било процесуално недопустимо, като несвоевременно направено). По тези съображения, няма основание за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, които са присъдени на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 81 от ГПК, както е посочено и в мотивите към решението. Молбата с вх. № 431/16.01.2014 г. – в останалата й част, с която молителката иска петчленен състав на ВКС „да ревизира” - „...по неговата законосъобразност, правилност и обоснованост...”, постановеното по делото решение № 392/19.12.2013 г. – в останалата му част, с която е оставена без уважение подадената от молителката молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на посоченото по-горе влязло в сила решение на ПОС, е процесуално недопустима. Тази част от молбата има характера на жалба, но законът не предвижда процесуален ред за обжалване (включително пред петчленен състав на ВКС) на решенията на ВКС, постановени в производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. По тези съображения, в тази нейна част, молбата с вх. № 431/16.01.2014 г. следва да бъде върната. Предвид основателността на молбата с вх. № 430/16.01.2014 г. и частичните неоснователност и недопустимост на молбата с вх. № 431/16.01.2014 г., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4, във вр. с чл. 81 от ГПК, молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника, половината от претендираните и направени от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството по тези две молби, а именно - сумата 225 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение