Решение № 13152 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4887/2010 г.

Решение № 13152 от 5.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4887/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от Снежанка Пенчева Анчева от гр. Габрово чрез пълномощниците й адв. Млеканова и адв. Колева касационна жалба срещу решение № 69 от 19.02.2010 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 45/2010 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу РА № 070900341 от 26.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Габрово, потвърден с решение № 562 от 21.12.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за 2006 г. са й определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 48 753.70 лв. и лихва в размер на 17 170.84 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно са преценени от съда допуснатите нарушения в хода на ревизионното производство. Не са обсъдени представените доказателства и направените възражения от страна на жалбоподателката. Безспорно от доказателствата се установява, че платената сума за закупуването на процесния недвижим имот е 18 000 лв., а не 180 466.45 лв. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП, оспорва същата по съображения, изложени в писмено възражение, чрез процесуалния му представител юрк. Иванов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АС-Велико Търново е бил РА № 070900341 от 26.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Габрово, потвърден с решение № 562 от 21.12.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за 2006 г. на ревизираното лице са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 48 753.70 лв. и лихва в размер на 17 170.84 лв. Съдът е отхвърлил жалбата на Снежанка Пенчева Анчева срещу РА, като е изложил следното в мотивите на своето решение: Правилно органът по приходите е приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - получените приходи, доходи от физическото лице не съответстват на имущественото му състояние за ревизирания период. Съгласно чл. 122, ал. 2, т. 7 от ДОПК, за определяне на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването им. В хода на ревизията е възложена експертиза за определяне на пазарната цена на имота, закупен от жалбоподателката. Според експертното заключение, тя е в размер на 198 900 лв. В хода на съдебното производство страната не е поискала назначаването на експертиза, която да определи пазарна цена на същия имот, за да могат да бъдат доказани твърденията й, че същата е неправилно определена от експерта, изготвил заключението в ревизионното производство. Това, че експертното заключение не е било връчено на ревизираното лице не нарушава правото му на защита, след като то е имало възможност да докаже по-ниска пазарна цена в производството по съдебно обжалване на РА. Освен това, заедно с жалбата по административен ред е представено експертно заключение на инж. Дренска, което не опровергава изготвеното в хода на ревизията такова от инж. Славкова. Определената по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК основа за облагане с данъци може и да се различава от обективната такава /жалбоподателката твърди, че следва да се вземе предвид реално платената от нея цена на имота в размер на 18 000 лв., а не пазарната му цена/, но това е резултат от неправомерно поведение на данъчно задълженото лице, довело до наличие на някое от обстоятелствата, посочени в чл. 122, ал. 1 от кодекса. Отделно от това, удостоверителната сила на НА, в който е посочена цена от 180.466.45 лв., като платена напълно на продавача, не е опровергана, в т. ч. и чрез НА № 41/20.10.08 г. за поправка на НА № 196/12.10.06 г. Така постановеното решение е правилно. Ревизираното лице е декларирало, че към 01.01.06 г. няма налично салдо на парични средства. Установено е, че през 2006 г. то е получило само доходи от трудови правоотношения и обезщетения в общ размер 1 535.86 лв. При определяне на разходите органът по приходите е взел предвид следните: закупен недвижим имот по НА № 196 от 12.10.06 г. - 1/2 ид. ч. от УПИ II с площ 1813 кв. м и построените в него сгради и навеси /пазарна експертна оценка/; закупени земеделски земи - 269.80 лв.; платени такси във връзка с НА № 196/06 г. - 4294.27 лв.; погасителни вноски към "Ти Би Ай Кредит" - 315.48 лв.; заплатен данък сгради и такса смет - 46.67 лв.; погасяване кредит към ОББ-АД - главница 941.16 лв. и лихва - 94.28 лв.; депозит в Първа инвестиционна банка - 560 лв.; средства, необходими за живот /по статистически данни/ - 1905 лв. - общо 207 326.66 лв. Дори и да се приеме, че платената сума за закупуването на имота по НА № 196/06 г. е в размер на 18 000 лв., то това не променя крайния извод за несъответствие между получените приходи, доходи от физическото лице и имущественото му състояние за ревизирания период. Като доказателство в касационното производство е представен НА № 169/95 г. за продажба на недвижим имот за сумата от 310 000 лв. Твърдението на касаторката, че те са били налични към 01.01.06 г. противоречи на декларираното от нея, че към тази дата тя не разполага с налични парични средства. Освен това, след деноминацията от 05.07.99 г., към 01.01.06 г. тази сума е в размер на 310 лв. и дори да се приеме, че е била налична, то това отново не променя извода за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Несъстоятелен е доводът, наведен в касационната жалба, че органът по приходите е следвало да определи пазарни цени и на закупените земеделски земи, а не го е направил. Тъй като това показва тенденциозен подход, е налице съществено процесуално нарушение, налагащо отмяната на РА като незаконосъобразен. Неопределянето на пазарни цени на земеделските земи, закупени от данъчно задълженото лице през 2006 г., не може да бъде определено като съществено процесуално нарушение и не може да бъде самостоятелно основание за отмяната на РА. Още повече че дори и да са налице процесуални нарушения, допуснати в хода на ревизията, а такива в случая липсват, то съдът в производството по съдебно обжалване на РА, е съд по съществото на спора. Той няма правомощия да отмени акта, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и да върне делото на компетентния орган /чл. 160, ал. 1, 2, 3 и 4 от ДОПК/. Правилни са изводите на АС и по отношение на второто твърдяно нарушение в хода на ревизията, а именно - невръчването на препис от експертизата. Съдът подробно е обсъдил доводите на жалбоподателката, че в НА № 196/06 г. е посочена цена на имота - 180.466.45 лв., която тя е имала намерение да заплати, като получи заем от трето лице и тъй като не го е получила, е платила само сумата от 18 000 лв., видно от представената нотариално заверена разписка от 26.10.06 г. и НА № 41/20.10.08 г. за поправка на НА № 196/12.10.06 г. Посочил е, че НА № 41/20.10.08 г. е съставен едва през 2008 г., а не през 2006 г., когато е подписана разписката и според свидетелските показания на свидетеля Митев, това е направено след като е започнало ревизионната производство и след като се е наложило той да дава показания в полицията и в районната прокуратура. Отделно от това, в мотивите на решението е прието, че с НА № 41/20.10.08 г. не се поправя явна фактическа грешка в НА № 196/12.10.06 г., а се въвежда нова уговорка между страните досежно цената на имота. В първоначалния НА изрично е посочено, че сумата от 180.466.45 лв. е платена на купувача преди изповядването на сделката. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложеното в мотивите на обжалваното съдебно решение, че при безспорно установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, основата за облагане с данъци се определя по реда на ал. 2 от същия законов текст и съгласно т. 7 на ал. 2, меродавна е пазарната цена на придобития недвижим имот, независимо от това, дали същата е заплатена или е платена по-ниска цена. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в тежест на жалбоподателката в процеса е било да обори констатациите в РА относно пазарната цена на имота, като поиска допускането и изслушването на нова съдебно - оценителна експертиза, което тя не е направила. В представената от нея заедно с жалбата й по административен ред такава действително са оценени само две сгради от общо пет, изградени в имота и същата не може да бъде взета предвид. С оглед на изложеното, касационната жалба е неоснователна, а решението на АС-велико Търново - правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение