Определение № 6986 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6059/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от ВрИД кмет на Район „Средец“-Столична община против определение № 16208/27.04.2026 г., постановено по адм.д. 4850/2026 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, поради което иска да бъде отменено. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърдението и искането са изложени в частната жалба. Претендират разноски. Ответникът Б. С. П. оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 16208/27.04.2026 г., постановено по адм.д. 4850/2026 г. по описа на АССГ е спряно изпълнението на Заповед № РСЦ26-РД56-489/13.02.2026 г. на кмета на Район „Средец“–Столична община, с която е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Б. П.. Административният съд е разгледал искането за спиране на изпълнението на оспорена по съдебен ред заповед като е анализирал едновременно приложението на чл. 166 от АПК и чл. 34а от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН), като ги е тълкувал в съответствие с Директива 2019/1937 на ЕП и Съвета от 23.10.2019г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд се е произнесъл след надлежно сезиране от заинтересова лице при наличие на висящ съдебен спор относно законосъобразността на заповед за прекратяване на служебното правоотношение на лице, на което Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е предоставила защита по реда на специалния ЗЗЛПСПОИН. В изпълнение на задължителните указания, дадени в определение № 4154/15.04.2026 г., постановено по адм.д. 2870/2026 г. по описа на Върховния административен съд, при повторното разглеждане на искането на Б. П. са обсъдени именно правнорелевантните факти, предвидени в чл. 34а, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН като е обоснован законосъобразен правен извод за допустимост и основателност на искането. Проследяването на хронологията на фактите, които имат значение за преценката дали заповедта от 13.02.2026 г. на кмета на Район „Средец“ представлява ответно действие спрямо Б. П., обусловено от подадения от него на 04.02.2026 г. сигнал е от съществено значение за формиране на извод за наличие на причинно следствена връзка между тях. В случая дори да се приемат за доказани, само фактите, посочени в частната жалба, са достатъчни да се формира логически извод, че прекратяването на служебното правоотоншение с дългогодишен служител е следствие от позицията му по повод нарушения на закона, допускани в администрацията, в която и той работи и описани от него в нарочен сигнал. И преди подаване на сигнала служителят не е разполагал с разрешение за достъп до класифицирана информация, поради което всички доводи относно правното му значение и нуждата му за изпълнение на длъжността трябва да бъдат обсъдени в спора по същество относно законосъборазността на Заповед № РСЦ26-РД56-489/13.02.2026 г. на кмета на Район „Средец“ – Столична община и нямат значение за настоящия спор за временни мерки. Законосъобразен е изводът на съда, че с оглед дадената на Б. П. защита по реда на ЗЗЛПСПОИН следва да бъдат преустановени предприетите спрямо него действия до постановяване на съдебно решение. Съгласно нормата на чл. 5 от ЗЗЛПСПОИН, защита по този закон се предоставя на сигнализиращо лице от момента на подаването на сигнала или публичното оповестяване на информация за нарушение. В случая подаването на сигнала е на 04.02.2026 г., а оспорената пред АССГ заповед е издадена на 13.02.2026 г. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛПСПОИН се забранява всяка форма на ответни действия спрямо лицата, посочени в чл. 5 (каквото качество е признато на Б. П. от КЗЛД), имащи характера на репресия и поставящи ги в неблагоприятно положение, както и заплахи или опити за такива действия, включително под формата на временно отстраняване, уволнение или прилагане на друго основание за прекратяване на правоотношението, по което лице полага наемен труд. На основание чл. 34а от ЗЗЛПСПОИН, в случай че е образувано съдебно производство, лицето по чл. 5 може да подаде молба до съда за прекратяване на предприетите ответни действия до постановяване на съдебното решение, а когато съдът установи, че предприетите ответни действия са във връзка с подадения сигнал, постановява ответните действия да бъдат преустановени или отменени и да бъде възстановено предишното положение. Следователно мерките за защита, предвидени в чл. 33, ал. 2 – 5 от ЗЗЛПСПОИН не изключват възможността да се търси временна защита само до приключване на съдебното производство, образувано по жалба срещу акта, който пряко засяга правното положение на сигналоподателя. В случая Б. П. е поискал спиране на основание чл. 166, ал. 4 от АПК на изпълнението на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение и първата инстанция е приела, че това е подходящо средство за защита, което националното ни законодателство предоставя, за да не се обезсърчават лицата да подават сигнали за нередности. Доказателства за наличие на допълнителни нови обстоятелства са представени с отговора към частната жалба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице посочените в частната жалба основания за отмяна. Определението на първоинстанционния съд като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение. първо от АПК във връзка с чл. 236 от АПК. С оглед характера и изхода на спора, а и липсата на претенция за разноски от ответната страна, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд