Определение № 9332 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9833/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК, във връзка с чл. 58, ал. 1 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по жалбата на М. М. Ф., от гр. Пловдив, [улица], [адрес], срещу решение № 270-ПВР/23.09.2026 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, с което се определят партиите и инициативните комитети, които имат право да ползват медийни пакети по реда на чл. 178 ИК. Жалбоподателката излага съображения за незаконосъобразността на горепосоченото решение, обосновавайки се с противоречието му с текстове от Конституцията на Република България и по-конкретно - нейните членове 1, 6 и 7, като претендира отмяната му. Излага съображения за несъответствие на решението и чл. 178 ИК с КРБ, изтъквайки, че само по себе си разпределянето на огромни средства от държавния бюджет за предизборна кампания в насрочените на 25.10.2026 г. избори за президент и вицепрезидент, предвид влошените икономически условия в страната, налага извод за незаконосъобразността на атакувания акт. В открито съдебно заседание поддържа жалбата. Ответникът - Централна избирателна комисия, редовно призована, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, приема жалбата за недопустима, по следните съображения: С оспореното решение, във връзка с чл. 178 ИК, писмо от Министерство на правосъдието вх.№ ЦИК-ПВР-02-90/1/04.09.2026 г. и решение № 150-ПВР/08.09.2026 г. на ЦИК относно реда за предоставяне и разходване на средствата за медийните пакети в изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 25.10.2026 г., са определени конкретните партии и инициативни комитети, които са регистрирали кандидатски листи в тези избори и имат право на медийни пакети в размер на 20 451.68 евро с ДДС, с изричното уточнение, че тези пакети могат да бъдат използвани при сключване на договори с доставчици на медийни услуги, обявили тарифи в законовия срок в ЦИК и публикувани на страницата на комисията. Съдът отчита, че чл. 178 ИК изрично определя кръга на правоимащите субекти, размера на полагащите им се за медийни пакети суми и условията за тяхното усвояване, както и че по делото липсва спор, че жалбоподателката не е адресат на процесния акт, и видно от основанията на заявеното оспорване не твърди, че са налице условия за включването й в кръга на субектите, определени като имащи право на медийни пакети в горепосочения размер, при определените със закона и предходни решения на ЦИК условия. Наред с горното, на съда е служебно известно, че с окончателно решение № 9146/28.09.2026 г., постановено по адм. дело № 9742/2026 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение е отхвърлена жалбата на М. Ф. срещу решение № 261-ПВР/22.09.2026 г. на ЦИК, с което е оставено без разглеждане заявлението й за регистрация като кандидат за президент в изборите на 25.10.2026 г. Предвид това, че жалбоподателката не е адресат на атакувания акт и не претендира включването си в кръга на правоимащите по него, настоящият състав приема, че не е активно легитимирана да оспорва разпределението на медийните пакети между конкретно посочените в атакуваното от нея решение, партии и инициативни комитети. Естеството и съдържанието на атакувания акт на ЦИК /издаден при упражняване на правомощията й по чл. 57, ал. 1, т. 22, във връзка с чл. 178 ИК, поради което делото е от компетентността на Върховния административен съд, съгласно правилото на чл. 58, ал. 1 ИК - противно на схващането, застъпено в определения по адм. дела №№ 4930/2024 г. и 4931/2024 г. по описа на ВАС, четвърто отделение/, за М. Ф. не е налице правен интерес от оспорването, респективно - налице са основанията по чл. 159, т. 4 АПК за оставяне на жалбата й без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея производство. Във връзка с аргументите, с които физическото лице обосновава правен интерес от подаване на жалбата с качеството си на гражданин на Р България и обществения интерес от разходването на по-малко средства за предстоящите избори, следва изрично да се отбележи, че предпоставка за допустимостта на всяко съдебно административно производство, включително и настоящото, образувано при условията на чл. 158, ал. 1 от Изборния кодекс, е наличието на пряк, личен и непосредствен интерес за оспорващия. Действително разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КРБ въвежда обща клауза на обжалване на всички административни актове пред съдилищата, с които се засягат права и интереси на гражданите и юридическите лица, освен изрично посочените със закон. Но при всички случаи, в това число и за обжалването на процесния индивидуален административен акт, необходимо и задължително конституционно условие за възникване на процесуален правен интерес от оспорването, е актът да засяга лицето, което го обжалва. В тази връзка е решаващ правният ефект от този акт - дали засяга субективни права или законни интереси на гражданина. Според решение № 21/26.10.1995 г. на Конституционния съд /КС/ на РБ по КД № 18/1995 г., съдържанието на "засягането" по смисъла на чл. 120, ал. 2 КРБ трябва да се тълкува в неразривна връзка с нейния чл. 56 - когато са нарушени или застрашени права или законни интереси на конкретното лице. Другояче казано, недопустимо е обжалването на акт от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени пряко и лично от него. В този смисъл, аргументите, изложени от оспорващата в открито съдебно заседание за наличието на правен интерес предвид наличния обществен такъв от разходването на по-малко средства за изборите за президент и вицепрезидент на РБ, следва да бъдат преценявани в контекста на задължителното тълкуване по т. II от решение № 5/17.04.2007 г. на КС по КД № 11/2006 г., според което легитимацията при съдебната защита на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу административни актове, допускана от Конституцията, е максимално отворена, но не и безгранична, и ако се възприеме позицията, че всеки, всякога и за другите, може да атакува такива актове, дори когато негови лични права не са нарушени или застрашени, то тогава правото на защита би се отъждествявало с публичната функция за контрол на законността и правозащитната дейност на държавните органи. Поради това съдът приема, че М. Ф. няма правен интерес от оспорването на решение № 270-ПВР/23.09.2026 г. на Централната избирателна комисия. Съгласно общото правило на чл. 154 ал. 1 АПК, приложимо и в настоящото производство, съдът конституира страните служебно, като следи във всеки момент от производството налице ли са абсолютните процесуални предпоставки за висящността му, сред които е и наличието на правен интерес при липсата или отпадането на който жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено /чл. 159, т. 4 АПК/. Наличието или липсата на правен интерес от оспорване се преценява всеки път съобразно предмета на конкретно дело, при отчитане на релевираните твърдения и представените доказателства, евентуално обосноваващи пряко, непосредствено и лично засягане от оспорения акт, какъвто в случая при осъществената, дължима служебна проверка относно допустимостта на образуваното съдебно производство, съдът не установява с оглед липсата на пряко и непосредствено засягане на правата и законните интереси на жалбоподателката с атакувания от нея индивидуален административен акт. Поради това, след отмяната на определението, с което е даден ход по съществото на спора, като постановено при грешна преценка относно допустимостта на жалбата, на основание чл. 159, т. 4 АПК същата следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а образуваното по нея производство пред ВАС - да бъде прекратено. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,