Решение № 214 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 361/2009 г.

Решение № 214 от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 361/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 488/09 от 09.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 258/01.09.2008 г., постановено по гр. д. № 663/2007 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 262/04.04.2007 г. на РС-Р. по гр. д. № 1967/2006 г. и вместо това е отхвърлен иска по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, предявен от касаторката Я. К. П. да се признае за установено по отношение на О. с. з. и гори гр. Р., че наследници на К. И. Б. починал на 26.03.1997 г. притежават правото на възстанвяване на собствеността върху нива от 4,1 дка в м. "Ч", нива от 7,2 дка в м. "Б" и нива от 23 дка в м. "Ч" и трите в землището на с. Г.. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ, допуснати съществени процесуални нарушения поради това, че съдът не е изградил изводите си върху допустими писмени доказателства и н необоснованост.. Ответниците по касация О. с. "З" гр. Р. и О. Р. не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Благоевградски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. По делото е установено следното: Ищцата е една от наследниците на К. И. Б., починал на 26.03.1997 г., а той е единствен наследник на И. Г. Б., починал на 22.12.1937 г. В емлячния регистър от 1948 г. трите процесни ниви: от 4,1 дка в м. "Ч", нива от 7,2 дка в м. "Б" и нива от 23 дка в м. "Ч" и трите в землището на с. Г. не са записани по партидата на прекия наследодател. Две от тях обаче фигурират в опис-декларацията му за влизане в ТКЗС от 15.10.1957 г. - по т. 3 нива от 7,2 дка в м. "Б" и по т. 6 - нива от 23 дка в м. "Ч". За тези имоти, ОСЗГ е удостоверила, че не са заявени за възстановяване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че представените писмени доказателства - опис-декларации за влизане в ТКЗС и записване в емлячния регистър от 1949 г. не са годни да установят правото на собственост на наследодателя, а гласни доказателства са недопустими, съобразно действащата редакция на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. ДВ бр. 13/2007 г./. Повдигнатите правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е визираните в чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ писмени доказателства като опис-декларации за влизане в ТКЗС, записвания в емлячните регистри годни доказателства ли са за установяване правото на възстановяване на собствеността. и може ли да се обсъждат гласни доказателства наред с писмените доказателства. Поставен е и процесуалния въпрос в исковото производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ допустим ли е облекчения ред за доказване на правото на собственост, с оглед признаване правото на възстановяването му. След изменението на нормата на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ в редакцията от ДВ бр. 13/09.02.2007 г., която се прилага и във висящите производства по този текст, писмените декларации и/ или свидетелските показания не могат да бъдат доказателства за установяване правото на собственост. Със същото изменение е отпаднала и ал. 3 на чл. 12 от ЗСПЗЗ, допускаща правото на собственост да се доказва с писмени декларации от заявителя с нотариална заверка на подписа. По делото обаче не е била представена декларация по отменения чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ, а опис-декларация за влизане на наследодателя в ТКЗС. Въззивният съд неправилно е приложил нормата на чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ в последната й редакция, като е приел, че опис-декларациите за влизане в ТКЗС не са годни доказателства за установяване правото на собственост в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В нормата на чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ неизчерпателно са изброени писмените доказателства, които в производството пред ПК /сега ОСЗГ/ и пред съда в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ са годни да установят правото на собственост към момента на обобществяване на земята с оглед признаване правото на възстановяване. Между изрично изброените документи е и молбата-декларация за членство в ТКЗС, какъвто документ е представен по делото. Законодателят е допуснал изрично облекчено доказване правото на собственост към минал момент с писмени доказателства индициращи притежание на това право, отчитайки обществените отношения към същия момент и трудностите за намиране на доказателства, предвид изминалия период от време от тогава и изключването на земеделските земи от гражданския оборот за десетилетия. Тази норма е отклонение от общото правило за доказване правото на собственост с писмени доказателства в определена форма, която е за действителност, но тъй като е специална процесуална норма, съдът е обвързан с нея. Като не се е съобразил с изричното и съдържание, въззивният съд е постановил неправилно решение за двата имота, посочени в опис-декларацията - по т. 3 нива от 7,2 дка в м. "Б" и по т. 6 - нива от 23 дка в м. "Ч". в землището на с. Г., община Р.. За тези два имота следва да се отмени решението и предвид това, че не се налага събиране на нови доказателства, следва спора да се реши по същество, като се признае правото на възстановяване. За имотът от 4,1 дка в м. "Ч" не се представят писмени доказателства, защото той не фигурира нито в двете опис-декларации за членство в ТКЗС, нито по партидата от емлячния регистър от 1948 г., поради което за него решението, с което иска е отхвърлен следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение