Решение № 5203 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 259/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) 2014 год.-2020 год., чрез представител по пълномощие – юрисконсулт С. Златанова, против решение № 4709 от 17 октомври 2025 год., постановено по адм. дело № 479/2025 год. по описа на Административен съд гр.Благоевград. Касаторът твърди наличието на пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. В подкрепа на твърденията за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила излага доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил аргументите, изложени от административния орган, в качеството му на ответник в хода на проведеното съдебно производство, лишил го е от правото му на защита в хода на процеса, изразил е предварително становище относно мотивите на административния акт, давал е указания на ответника за извършване на определени действия, които в последствие е отказал да обсъжда, с което е провел съдебно производство в нарушение на правилата на административния процес. По отношение на твърдяното в касационната жалба допуснато от съда нарушение на материалния закон се сочи, че Административен съд гр.Благоевград неправилно е приел, че административният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби на ЗУСЕФСУ. В тази връзка се твърди, че са налице всички елементи от фактическия състав на определянето на финансова корекция. По отношение на твърдяната необоснованост на решението, касаторът сочи, че аргументите на съда относно липса на немотивираност на административния акт не кореспондират с извода, направен от съда, че липсва нарушение на изискването за форма. В съответствие с така развитите аргументи в касационната жалба е формулирано искане за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски. Ответникът – Югозападно държавно предприятие ДП Благоевград, чрез представител по пълномощие – юрк. Попадиин, оспорва касационната жалба като неоснователна и развива съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като заявява твърдение, че в случая не са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения: С определение № 1895 от 11 април 2025 год. постановено по адм. дело 479/2025 год. по описа на Административен съд гр. Благоевград съдът е приел, че не установява мотиви в решението и по преписката, които обясняват как е отчетено естеството и сериозността на твърдяното частично неизпълнение и преценката за пропорционалност, а също така и да обясняват връзка между това частично неизпълнение и приложим диференциален метод спрямо целия размер от 75 248,21 лв., счетени за допустими в междинни искания за плащане № 5 и № 9. Настоящият съдебен състав намира, че още с постановяването на това определение, съдът е взел становище относно мотивираността на оспорения акт, като елемент от неговата законосъобразност, което на този етап от производството е недопустимо, тъй като това предопределя и изхода на спора, каквото всъщност се е и случило. В процесното решение е посочено следното: „Съдът не установи ясни мотиви към оспорвания акт, които обясняват как е отчетено естеството и сериозността на твърдяното частично неизпълнение и преценката за пропорционалност, както и обяснена връзка между това частично неизпълнение и приложения диференциален метод спрямо целия размер от 75 248,21 лв., счетени за допустими в процесните искания за плащания № 5 и № 9“. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд, с постановяването на определение № 1895 от 11 април 2025 год. по адм. дело 479/2025 год. по описа на Административен съд гр.Благоевград е взел становище по въпрос определящ изхода на висящото дело, което представлява съществено нарушение, тъй като поставя под съмнение последващите съдопроизводствени действия на съда. Настоящият съдебен състав намира за основателни и релевираните в касационната жалба доводи, че съдът е лишил ответника от правото му на пълноценна защита по делото. На първо място съдът е отказал да вземе отношение по представена от ответника молба от 30 април 2025 год. в частта и по т. 3 и 4, като е приел, че последната представлява опит за мотивиране на акта, който е недопустим в съдебната фаза на процеса. Настоящата съдебна инстанция намира, че в подадената молба от 30 април 2025 год. в частта и по т. 3 и 4 се съдържат аргументи относно съответствието на издадения акт с материалноправни разпоредби цитирани и приложени от административния орган в решението за определяне на финансовата корекция, поради което съдът е бил длъжен да вземе отношение относно изложеното в нея. На второ място съдът е отказал да обсъди представените от ответника на 26 септември 2025 год. писмени бележки, тъй като РУО не е участвал в хода на устните състезания, респ. съдът не му е предоставил срок за писмена защита на тази страна на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че по делото е представена молба от 17 септември 2025 год. от страна на процесуалния представител на РУО на ОПОС, в която се посочва обстоятелство, което възпрепятства личното явяване по делото. В молбата е изразено становище по съществото на спора, в случай, че на делото бъде даден ход по същество, като изрично в молбата е поискано на страната да бъде предоставена възможност за предоставяне на писмени бележки. В хода на проведеното съдебно заседание, съдът е предоставил на жалбоподателя 7 – дневен срок за представяне на писмени бележки по съществото на спора, но по заявеното от ответника в молбата от 17 септември 2025 год. съдът не се е произнесъл. Настоящият съдебен състав намира, че макар да не е участвал лично в проведеното открито съдебно заседание, ответникът своевременно, в деня на проведеното съдебно заседание, е представил на съда своето становище по спорния предмет в писмена форма, като е отправил искане по чл. 149, ал. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. След като съдът е приел по искане на жалбоподателя, че делото е със фактическа и правна сложност и му е определил 7 – дневен срок за представяне на писмена защита, то в противоречие с принципа за равенство, прокламиран в чл. 8 АПК, съдът е отказал да обсъди представените от ответника писмени бележки, с което е поставил страните в неравностойно положение в процесуалната им възможност да изразят становище по съществото на спора. Основателни са и изложените в касационната жалба възражения относно допуснати от страна на съда нарушения във връзка с воденето на делото. Настоящата съдебна инстанция намира, че съдът е провел съдебното дирене, като е изместил проблема на правния спор. Предмет на правния спор пред Административен съд гр.Благоевград е законосъобразността на процесното решение на РУО на ОПОС и установената с него нередност по смисъла на чл. 2, §36 от Регламент 1303/2013, а не установяването дали е налице измама от страна на бенефициера, тъй като това не е в компетентността на РУО на ОПОС. Концентрирайки процеса относно изясняване на обстоятелства относно фактическото извършване на сеч в подотдели 259 “д“ и 137 “а“, намиращи се на територията на ТП ДГС Пирдоп, съдът е пропуснал да изясни релевантните за настоящия спор обстоятелства относно констатираното от административния орган неизпълнение на задълженията на бенефициера по сключения административен договор № Д-34-63 от 08 декември 2022 год., както и на Условията за изпълнение, неразделна част от АДБФП. В този смисъл съдът е следвало да установи какви са задълженията на бенефициера по сключения административен договор № Д-34-63 от 08 декември 2022 год., както и на Условията за изпълнение, неразделна част от АДБФП, както и да изследва какви документи са били представени за отчитане пред РУО на ОПОС. Като не е извършил тези фактически установявания, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е постановил съдебен акт без да изяснил делото от фактическа страна. За пълнота, следва да се обърне и внимание, че в съответствие с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя, а не се „налага“, както неправилно приема първоинстанционният съд. В практиката на Върховния административен съд многократно изрично е отбелязвано, че финансовата корекция няма „санкционен характер“. Изрично в чл. 71, ал. 1 ЗУСЕФСУ е посочено, че целта на финансовата корекция е да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира, че състава на Административен съд гр. Благоевград е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е извършил цялостна преценка за материалната законосъобразност на акта по отношение на всички установени от органа факти и обстоятелства. Съдът не е подложил на фактически и правен анализ твърденията на органа и неговите изводи. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по фактите за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респ. ще ги лиши от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по обжалване на административния акт. Горното обосновава извод за неправилност на съдебното решение. При забраната за извършване на проверка за материална законосъобразност на акта за първи път в касационното производство, решението следва да бъде отменено, а делото - върнато на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши пълна проверка за законосъобразността на акта по отношение на всички фактически и правни установявания на органа, да анализира фактите във връзка с изводите на ръководителя на УО и при установена фактическа обстановка, подведена под приложимите правни норми, да формира правните си изводи. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд, седмо отделение