Определение № 308 от 10.06.2026 г. на ВКС по н. д. № 528/2026 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 1 НПК. С Разпореждане № 315 от 4 юни 2026 г. на председателя на Районен съд - Поморие е прекратено производството по н.ч.х.д. № 134/26 г. и делото е изпратено на ВКС с аргументи за наличието на предпоставките на чл. 43, т. 1 НПК. Като съобрази изложеното в разпореждането и материалите в делото настоящият съдебен състав прие, че са налице основания за промяна на местната подсъдност поради следните съображения: От приложените протоколи за избор на съдия-докладчик и от определенията на избраните съдии е видно, че тримата, възможни да разгледат делото съдии в РС – Поморие, са се самоотвели на основание чл. 29, ал. 2 НПК. Идентичните им мотиви – вероизповедание, различно от това на частния тъжител - не подлежат на същностен контрол от страна на върховната инстанция. Процесуалният закон не предвижда възможност за подобна преценка. Последното обаче не препятства констатацията, че изложените съображения не са съответни на разумното изискване за разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд и тангират с отказ от правосъдие. Подходът към самоотводите не следва да е формален. Прилагането на този институт предполага наличието на действителни основания, създаващи реални опасения за възможна предубеденост или заинтересованост на съдията, а не позоваването на възможно бъдещо съмнение у страните и обществеността, породено от привидно опасение. Да се сподели логиката на направените в случая самоотводи, означава да се допусне разглеждане на делото само от съдия, споделящ вероизповеданието на частния тъжител. Едва ли е нужно разяснението за абсурдността на подобно съждение. Както бе отбелязано, (не)обосноваността на самоотводите не подлежи на инстанционен контрол, но пък е относима към движението на производството и разумния срок на разглеждането му, които въпроси са от компетентността на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). В същия смисъл – Определение № 269 от 18 май 2026 г. по н.ч.д. № 443/26 г. на ВКС, първо наказателно отделение; Определение № 254 от 4 май 2025 г. по н.ч.д. 346/25 г. на ВКС, второ наказателно отделение; Определение № 54 от 12 април 2018 г. на ВКС по н.ч. № 332/18 г. на първо наказателно отделение. Ето защо копие от настоящото определение следва да се изпрати на ИВСС. Така или иначе, в Районен съд - Поморие не може да бъде образуван състав за разглеждане на делото, тоест налице е хипотезата на чл. 43, т. 3 НПК. При определянето на еднаквия по степен съд, който да разгледа делото, ВКС прие, че следва да определи такъв, който да не е териториално отдалечен, за да не се създават затруднения от процесуален характер. Така прецени, че делото следва да се разгледа от Районен съд – Бургас, поради което