Определение № 532 от 05.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 812/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Агропродукт С.“ЕООД и Д. П. С. срещу определение № 164/08.03.2023 г. по ч.т.д. № 264/2023 г. на ВКС, II т.о., с което: 1/ е потвърдено определение № 290/01.09.2022 г. по ч.т.д. 125/22 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Д. П. С. и „Агропродукт С.“ ЕООД срещу определение от 21.02.2022 г., с която е прието изменение на иска, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, от установителен в осъдителен и 2/ е оставена без разглеждане частната жалба на Д. П. С. и „Агропродукт С.“ ЕООД срещу определение № 290/01.09.2022 г. по ч.т.д. 125/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено определение от 21.02.2022 г. по т.д. 74/21 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение като неоснователно при действие на чл. 116 от ГПК възражението на „Агропродукт С.“ ЕООД и Д. П. С. за местна подсъдност. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение. Частните жалбоподатели считат, че не са били надлежно уведомени за определението на ЛОС за обезсилване на заповедта за изпълнение, поради което не е започнал да тече срокът за обжалването му. Повдигат въпроса за местната подсъдност на спора и навеждат доводи, че при двама ответника следва да се съобрази, че дружеството е главен длъжник, а физическото лице е поръчител, поради което делото следва да се разгледа от ПОС с оглед адреса на управление на ЕООД в [населено място]. Освен това считат, че търговското дружество има качеството „потребител“ по см. на пар.13, т.1от ДР на ЗЗП и приложение има нормата на чл.113 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани лица, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт само в частта, с която е била оставена без разглеждане частната жалба на Д. П. С. и „Агропродукт С.“ ЕООД срещу определение № 290/01.09.2022 г. по ч.т.д. 125/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено определение от 21.02.2022 г. по т.д. 74/21 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение като неоснователно при действие на чл. 116 от ГПК възражението на „Агропродукт С.“ ЕООД и Д. П. С. за местна подсъдност. В частта на частната жалба срещу определение № 164/08.03.2023 г. по ч.т.д. № 264/2023 г. на ВКС, II т.о., с което е потвърдено определение № 290/01.09.2022 г. по ч.т.д. 125/22 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Д. П. С. и „Агропродукт С.“ ЕООД срещу определение от 21.02.2022 г., с която е прието изменение на иска, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, от установителен в осъдителен, същата е недопустима. Произнасянето на състава на ВКС е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК и е окончателно. Поради което настоящата частна жалба в посочената част следва да се остави без разглеждане. В останалата част частната жалба по ч.т.д. № 812/2023 г. на ВКС, I т.о. е неоснователна. Предходният състав на ВКС е приел, че възражението на настоящите частни жалбоподатели за местна подсъдност, не е било уважено с определение от 21.02.2022 г. по т.д. № 74/2021 г. на ЛОС, като последното е било потвърдено с определение № 290/01.09.2022 г. по ч.т.д. № 125/2022 г. на ВТАС. Развил е съображения, че нормата на чл. 116 от ГПК предвижда, че иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони. Позовал се е на задължителното тълкуване, изразено в т. 9 от ТР 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че определението, с което е оставено без уважение възражение за неподсъдност, не попада в актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК, поради това не подлежи на касационно обжалване. То не е преграждащо и не представлява разрешаване на самостоятелно производство с обособен предмет, който се развива в или извън исковия процес и няма привременен характер, за да може да се определи като подлежащо на обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, така както е постановено в Тълкувателно решение 5/12.07.2018 г. по тълк.д. 5/15 на ОСГТК на ВКС. С оглед тълкуването на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК е заключил, че частната жалба е недопустима. Изложените в частна жалба вх. № 4603/27.04.2023г. доводи касаят произнасянето на ЛОС и ВТАС по същество на възражението за местна подсъдност на спора. Предвид постановеното преграждащо развитието на касационното производство в тази част определение на ВКС, II т.о. тези доводи не са релевантни за настоящето производство, доколкото в него следва единствено да се проверят предпоставките за допустимост на частна жалба вх.№ 5470/08.11.2022г. Задължителни за всички съдилища са постановките на т.9 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, според които в идентична на настоящата хипотеза – определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност, това определение на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. В мотивите на ТР е посочено, че определението, което решава въпроса за подсъдността, подлежи на въззивно обжалване на основание изричната норма на чл. 121 ГПК. Определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството поради неподсъдност /чл. 121 ГПК/ подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Първоинстанционният съдебен акт има преграждащ характер, защото е пречка за развитието на делото пред сезирания съд поради липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, свързана с допустимостта на исковото производство. Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отводът за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се потвърди в частта, с която е била оставена без разглеждане частната жалба на Д. П. С. и „Агропродукт С.“ ЕООД срещу определение № 290/01.09.2022 г. по ч.т.д. 125/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено определение от 21.02.2022 г. по т.д. 74/21 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение като неоснователно при действие на чл. 116 от ГПК възражението на „Агропродукт С.“ ЕООД и Д. П. С. за местна подсъдност. Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение