Определение № 50390 от 01.12.2022 г. на ВКС по д. № 2954/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 на чл.248 ГПК са постъпили молби от двете страни по делото – ищеца М. Г. и ответника „ММ Лимитед” ЕООД, гр. София, за допълване на постановеното по делото решение на ВКС №98/14.07.22 г. с присъждане на разноски, съобразно изхода на спора. Всяка от страните оспорва искането на другата за разноски като неоснователно; евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По допустимостта на молбите: пред инстанциите по същество и пред ВКС и двете страни своевременно / в касационната жалба и отговора на жалбата/ са направили искане за присъждане на разноски, но съдът е пропуснал в решението си да се произнесе за разноските. Молбите за разноски са допустими и подлежат на разглеждане. По основателността им ВКС намира следното: Ищецът М. Г. е направил за първата и въззивната инстанция разноски в размер на 1000 лв. – л.121 и сл. на РС и списък и изявление в хода на устните състезания пред СГС на адв. И. – л.31 и 38 на ГС. Тази сума се претендира и в касационното производство на л.118 от делото на ВКС. Доказателства за заплащането й са представени на л.122 РС. Ответникът „ММ Лимитед” ЕООД претендира за първата инстанция разноски от 3600 лв. – за адв. възнаграждение и 280 лв. – за д.такса и вещо лице/ л.127 РС/, за въззивната инстанция – 1500 лв., за адв. възнаграждение / л.32 ГС/ и за касационната инстанция – 2160 лв., за адв. възнаграждение / л.119 ВКС/. Възражението на ищеца за недоказаност на плащането на разноските от ответника ВКС намира за основателно за плащането по фактура от 9.06.20 г. – л.131/РС /, без доказателства за отразеното електронно плащане и фактура от 15.03.21 г. на л.35 /ГС/ с приложено недостатъчно за доказване на разхода извлечение за ел. банкиране на л.36/ГС/. За останалите разноски възражението е неоснователно при представените по делото доказателства – пл. нареждане на л.57,128,132 /РС/ и фактура с доказателства за ел. банкиране – л.103-105 /ВКС/. Пред ВКС ответникът е защитаван от трима адвокати и на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да му се присъди съответната част от възнаграждението за един адвокат – 720 лв. Неоснователно при броя и цената на предявените искове/ пет първоначални и един насрещен/ е възражението на всяка от страните за прекомерност на адв. възнаграждение на противната страна. С оглед изхода на спора – един от исковете на ищеца е уважен и четири от исковете му са отхвърлени и е отхвърлен насрещният иск на ответника, на осн. чл.78, ал.1 и 3 ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски от 333 лв., за адв. възнаграждение, а на ответника от доказано заплатените разноски – за адв. възнаграждение на един адвокат, държавна такса и депозит за вещо лице, общо за трите инстанции следва да се присъдят разноски в размер на 1867 лв. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.