Определение № 9894 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8630/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. В. В., чрез адв. П. Вълканов като процесуален представител, против определение № 17359 от 07.05.2026 г., постановено по адм. дело № 4245/2026 г. на Административен съд - София град, с което жалбата й срещу заповед № РПД26-РД09-30/12.03.2026 г. на кмета на Район „Подуяне“, Столична община е оставена без разглеждане на основание чл.159, т.4 АПК и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърденията на жалбоподателката са за наличие на пряк и непосредствен правен интерес от обжалване на административния акт, който е възпрепятствана да докаже от първостепенния съд. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Ответникът – кметът на район „Подуяне“, Столична община, оспорва частната жалба с представеното по делото писмено възражение. Моли определението на административния съд за бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Първоинстанционният съд неправилно приема, че за жалбоподателката Б. В. не е налице правен интерес от оспорване на заповед № РПД26-РД09-30/12.03.2026 г. на кмета на Район „Подуяне“, Столична община, с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж „навес- метална конструкция за 4 автомобила с размери в план 11,00м/5,00м и приблизителна височина 2,00м“, находящ се в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. София – частна общинска собственост, [заличен текст], [жк]. Заключението на съда в този смисъл е изведено формално, без да са съобразени твърденията на жалбоподателката и да са събрани поисканите доказателства. Заповедта е издадена срещу неизвестен извършител, поради което съдът не може да изключи автоматично оспорващата от кръга на лицата пряко и непосредствено засегнати от административния акт, а следва да изясни правния й интерес от обжалване и да събере доказателства в този смисъл. В случая жалбоподателката излага твърдения, че е собственик на строежа и го ползва в това качество, както и такива относно момента на изграждане, в чиято подкрепа желае да ангажира гласни доказателства. Съобразно направените твърдения оспорващата попада в кръга на лицата по чл. 225а, ал. 5 вр. чл. 161, ал. 1 ЗУТ и е неблагоприятно засегната от административния акт, тъй като правните последици от изпълнението на заповедта ще настъпят в нейната правна сфера. Това обоснова и правния й интерес от оспорване на административния акт. Обратното би означавало жалбоподателката да понесе негативни правни последици от изпълнението, без да може да защити правата си. Предвид изложеното изводът на административния съд за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес за оспорващата е неправилен. Това налага обжалваното определение да бъде отменено, а делото -върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия, като на оспорващата се даде възможност да установи правния си интерес и да представи доказателства в този смисъл. С оглед изхода по делото, на ответника не се следват разноски. По тези съображения, Върховният административен съд, второ отделение,