Определение № 2935 от 10.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3136/2023 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба от К. Р. Т., чрез адв. К. А., срещу определение №133/19.04.2023г. по ч.г.д.№198/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение №4/03.01.2023г. по г.д.№716/2022г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по реда на чл.248 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като производството по делото е охранително и за същото не се дължат разноски. В условие на евентуалност претендира да бъде разгледано направеното възражение за прекомерност на договореното и заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Към жалбата е приложено изложение на касационните основания. Насрещната страна Й. И. Й. с писмен отговор, чрез адвокат И. М., оспорва жалбата. Твърди, че същата е нередовна и недопустима, а разгледана по същество – неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимна страна и е редовна, като е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, но е срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Определението, предмет на обжалване, е постановено по дело за допускане на непълно осиновяване на детето Р. Й., по реда на чл.96, ал.3 от СК, което е било прекратено поради оттегляне на молбата. Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.2 от ГПК решенията на окръжните съдилища по искания за осиновяване подлежат на обжалване пред съответния Апелативен съд, чието решение е окончателно. Предвид изложеното и по аргумент от чл. 274, ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване и определенията, постановени по тези дела, независимо дали попадат в обхвата на определенията по чл. 274, ал.1 ГПК. Определението на апелативния съд, с което е потвърдено определението на окръжния съд по чл.248 от ГПК в производство по непълно осиновяване не подлежи на касационен контрол и е влязло в сила от момента на обявяването му. С оглед на горното, настоящият състав на съда намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. По искането за разноски: Трайно установена е съдебната практика на ВКС /определения по ч.гр.д.№ 1557/2019г. на ІV г.о.; ч.г.д.№483/2022г. на ІІ г.о. и др./, според която в производството по чл.248 от ГПК не се дължат разноски. Съгласно приетото в същата, разпоредбата на чл.81 ГПК е неприложима в това производство, тъй като определението по чл.248 ГПК не разрешава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. Това разрешение се отнася и до възможността за присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу определенията по чл.248, ал.3 от ГПК, поради което разноски не се следват на страните в настоящото производство. По изложените съображения, съдът