Определение № 50035 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2524/2022 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Гр.д.№ 2524 от 2022 г. на ВКС, ГК, първо г.о. е било образувано по касационни жалби на Д. М. Б., Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. срещу решение № 260961 от 17.03.2022 г. по в.гр.д.№ 10097 от 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, II-А въззивен състав.

С определение № 50010 от 17.01.2023 г. настоящият състав на първо г.о. на ВКС, ГК се е произнесъл по тези жалби, като не е допуснал до касационно разглеждане жалбата на Д. Ш. и Д. Ш.; оставил е без разглеждане касационната жалба на Д. Б. срещу решението, касаещо претенцията й за обезщетение за неимуществени вреди и е допуснал до касационно разглеждане касационната жалба на Д. Б. в останалата й част /срещу решението, с което Д. Б. е осъдена да заплати на Д. Ш. и Д. Ш. обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 347,90 лв./.

С молба вх.№ 501520 от 13.03.2023 г. Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. са поискали да бъде допълнено определението на ВКС в частта за разноските, като им се присъдят направените разноски за трите съдебни инстанции, свързани с приключилата част от делото: по предявения от Дилянка Б. срещу молителите иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер общо на 5 000 лв. и за отхвърляне на предявените от Д. Ш. и Д. Ш. срещу Дилянка Б. искове за обезщетения за имуществени вреди за сумата над 7 347,90 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. и за сумата 32 492 лв.

В писмено становище от 20.03.2023 г. пълномощникът на Д. М. Б. оспорва молбата като недопустима и неоснователна.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о., като взе предвид становищата на страните, приема следното: Подадената от Д. Ш. и Д. Ш. молба за допълване на определението на ВКС, ГК, първо г.о. от 17.01.2023 г. в частта за разноските следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, тъй като е подадена на 13.03.2023 г., след изтичане на преклузивните срокове по чл.248, ал.1 ГПК:

1. Определението на ВКС от 17.01.2023 г. в частта му за оставяне на касационната жалба на Д. Б. без разглеждане е подлежало на обжалване в едноседмичен срок, който за молителите Ш. е изтекъл на 20.02.2023 г. /на същите са били връчени съобщения и препис от определението на ВКС на 13.02.2023 г./ Поради това и съгласно чл.248, ал.1 ГПК молбата за допълване на определението в тази му част е следвало да бъде подадена в срока за обжалване, тоест до 20.02.2023 г., а в случая тя е подадена едва на 13.03.2023 г.

2. Определението на ВКС от 17.01.2023 г. в частта му за недопускане до касационно разглеждане на касационната жалба на Д. Ш. и Д. Ш. не е подлежало на обжалване, поради което молба за допълването на определението в тази му част е можела да бъде подадена в едномесечен срок от постановяване на определението- тоест най-късно до 17.02.2023 г. Вместо това молбата е подадена една на 13.03.2023 г.

3. Що се отнася до допусната до разглеждане от ВКС част от делото, относно нея в определението на ВКС изрично е посочено, че се допуска касационно обжалване на въззивното решение и в частта за разноските.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение