Решение № 3661 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13067/2017 г.

Решение № 3661 от 21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13067/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК . Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. В. срещу решение № 336 от 06.10.2017 г., постановено по адм. д. № 335/2017 г. по описа на Административен съд - В., IV състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на процесните задължителни предписания. Ответникът - "Викинг - Николов" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна. С решение № 336 от 06.10. 2017 г., постановено по адм. д. № 335/2017 г., Административен съд - В. е отменил задължителни предписания, обективирани в т. 1-7 от протокол за извършена проверка № ПР1717307 от 15.05.2017 г., издаден от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. В.. Съдът е приел за установено, че към датата на извършване на проверката трудовите правоотношения с работниците по т. 1 до т. 7 от протокола са били прекратени. Следователно са налице предпоставките за изплащане на дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, като правото не е погасено по давност. В случай, че това обезщетение не бъде изплатено от работодателя, лицата имат право да предявят иск пред съответния съд. Прието е, че след като трудовите правоотношения са били прекратени, то не са били налице предпоставките на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ за издаване на задължителни предписания. Направен е окончателният извод, че контролните органи са постановили незаконосъобразен акт, подлежащ на отмяна. При извършване на касационната проверка настоящият тричленен състав на Върховния административен съд статуира в пределите на правомощията му, визирани в разпоредбите на чл. 218, ал. 2 АПК и наведеното в касационната жалба оплакване. В тази връзка констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, след надлежно сезиране и в рамките на правораздавателната му власт. Но същото страда от порока нарушение на материалния закон, по следните съображения: Въпросът относно прекратяване на трудовите правоотношения между "Викинг - Николов" ЕООД и седмината охранители, посочени в констативната част на протокол за извършена проверка № ПР1717307 от 15.05.2017 г., както и в предписанията към него, не е бил спорен. Независимо, че в заповедите по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ не е посочен размерът на обезщетенията по чл. 224, ал. 1 КТ, а се съдържа само нареждане за изплащането им, към всяка заповед е приложена справка-извлечение за дължимите суми, както и за кои месеци и години се отнасят тези суми. Цитираните справки са подписани от управителя на Дружеството. В хода на извършената от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. В. проверка, упълномощеният представител на "Викинг - Николов" ЕООД е представил подписана от него справка за осъществени частични плащания на обезщетенията, както и за оставащите дължими суми по тях, за кои лица и за колко дни се отнасят, и в какъв размер са. В жалбата до първоинстанционния съд Дружеството е релевирало оплаквания само в смисъл, че осъществената от Инспекцията по труда дейност е извън правомощията й, тъй като трудовите правоотношения с охранителите са били прекратени. Няма възражения относно дължимостта на процесните суми. По първоначалното дело липсват доказателства относно наличието на имуществен спор между страните по прекратените трудови правоотношения. Процесните задължителни предписания, обективирани в протокол за извършена проверка № ПР1717307 от 15.05.2017 г., издаден от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. В. имат съдържание, което в смисъл работодателят "Викинг - Николов" ЕООД да заплати на конкретно посочено лице обезщетение за неползван платен годишен отпуск в конкретен размер и при отразена сума, на основание чл. 224, ал. 1 КТ. Сумите са съобразени със справката за оставащите за изплащане такива, намираща се на стр. 11 от административната преписка. Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Според втората алинея от същия текст обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. От изложеното се налага изводът, че правото за получаване на цитираното обезщетение по правило възниква след прекратяване на трудовото правоотношение и изплащането му е законово уредена последица от наличието на неползван отпуск преди това прекратяване. Неизплащането на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ е нарушение на цитираната норма, от което в правната сфера на бившия работник или служител несъмнено настъпват вредни последици, които са във връзка с извършеното от предходния работодател нарушение на закона. Последното следва да бъде преустановено като противоправно. Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, а именно да дават задължителни предписания на работодателите. В случая дадените от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" гр. В. предписания водят до преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, а именно на нормата на чл. 224, ал. 1 КТ и отстраняват вредните последици от това нарушение, възникнали в правната сфера на работниците с прекратени правоотношения. Стеснителното тълкуване на разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, което е приложил първоинстанционният съд, води до ограничаване на регламентирани от закона функции на дирекциите "Инспекция по труда", а също така и до лишаване на останалите без работа работници и служители от закрилата на тези инспекции, и принуждаването им да водят дела за защита на своите права и интереси, каквато не е целта на Кодекса на труда. В чл. 1, ал. 3 от същия изрично е посочено, че този кодекс цели да осигури закрилата на труда и уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. По аналогични спорове са решение № 202 от 09.01.2014 г. по адм. д. № 12483/2013 г.; решение № 14237 от 13.11.2012 г. по адм. д. № 6892/2012 г.; решение № 71 от 04.01.2012 г. по адм. д. № 7493/2011 г.; решение № 3755 от 15.03.2012 г. по адм. д. № 2107/2012 г.; решение № 16404 от 13.12.2011 г. по адм. д. № 8694/2011 г.; решение № 10906 от 26.07.2011 г. по адм. д. № 1620/2011 г., всички на VI отделение на ВАС. По изложените в тези мотиви съображения се приема, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, поради което постановеното от него решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, което позволява на касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По първоначалното дело е било безспорно установено, че работодателят "Викинг - Николов" ЕООД е заплатил частично обезщетенията по чл. 224, ал. 1 КТ и законосъобразно е бил задължен да заплати разликата в посочен от контролните органи срок. По изложените съображения подадената срещу предписанията по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Касационният жалбоподател не е поискал присъждане на разноски по делото, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,