Определение № 812 от 20.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 2084/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 686/26.02.2013г., постановено по ч.т.д.№ 230/2013г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2086/19.11.2012г. по т.д.№ 258/12г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, както и че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като страната не е доказала, че уговореното възнаграждение е платено. Частният жалбоподател поставя въпросите за правото на страната да иска присъждане на разноски, когато в договора за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение за адвокат с оглед изхода от делото и при относително определен срок и е направила искане пред съда за присъждането им, но не е представила доказателства за плащането им. С Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/12г. ОСГТК на ВКС се произнесе по поставения правен въпрос в т.1, а именно, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплати възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. С тълкувателното решение е даден отговор на поставения правен въпрос, като обжалваното въззивно определение съответства на практиката на ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд