Определение № 764 от 19.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3947/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. К. Т. и Б. И. Т., чрез пълномощника им адвокат И. П., против решение № 256 от 23.06.2021 г., постановено по гр. д. № 201 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 5094 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 13/2017 г. на Районен съд - Благоевград за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на допуснатия до делба неподеляем имот при права 1/2 за Д. К. Я., 1/6 за К. И. Т., 1/6 за О. К. Т. и 1/6 за Б. И. Т.. Д. К. Я. и К. И. Т. са подали чрез пълномощника си адвокат М. А. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират на адвокат А. да се присъди възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, тъй като въззивният съд е приключил съдебното дирене и е постановил решението си, отказвайки да спре делбеното производство до приключване на производството по преюдициалното гр. д. № 1350/2020 г. на Районен съд - Благоевград. Данните по делото са следните: С писмена молба вх. № 3734 от 26.04.2021 г. О. К. Т. и Б. И. Т. са поискали от въззивния съд да спре производството по извършване на делбата до приключване на гр. д. № 1350/2020 г. на Районен съд – Благоевград, по което е предявен иск за разваляне на договора за издръжка гледане по нотариален акт № 117, том І, дело № 153/1988 г. по отношение на Д. К. Я., както и срещу наследниците на И. С. Т., а именно О. К. Т., Б. И. Т. и К. И. Т.. Към молбата са приложили удостоверение на Районен съд – Благоевград, от което е видно, че предмет на гр. д. № 1350/2020 г. на същия съд е предявен от С. Т. С. само против Д. К. Я. иск за разваляне на договора за издръжка и гледане по нотариален акт № 117, том І, дело № 153/1988 г., касаещ делбения имот до размера на 1/5 ид. ч. С протоколно определение от открито съдебно заседание на 28.04.2021 г. окръжният съд е оставил искането без уважение, тъй като спорът по гр. д. № 1350/2020 г. на Районен съд – Благоевград е неотносим във втората фаза на делбата, която е фаза по извършването й. При горните данни липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали въззивното решение не е процесуално недопустимо като постановено въпреки наличието на висящ преюдициален спор. От една страна тезата на касаторите, че съделителите са ответници по гр. д. № 1350/2020 г. на Районен съд – Благоевград се опровергава от представеното от тях удостоверение за предмета на това дело, от което е видно, че то се развива по иск на трето за делбата лице само против съделителката Д. К. Я., т.е. между това дело и делбеното производство липсва субективен идентитет, който е една от предпоставките за наличието на преюдициалност. От друга страна след влизане в сила на решението по допускане на делбата, което установява със сила на пресъдено нещо кои лица и при какви права са съсобственици на конкретния имот, съдът може да отчете настъпили във втората фаза на делбата промени в страните само вследствие смъртта на съделител (в който случай конституира правопремниците му и разпределя между тях неговия дял) или промени, настъили в имота, доколкото не възниква нов обект на вещни права, както и юридически факти, които водят до прекратяване съсобствеността. Разваляне на договор по искане на трето лице за част от правата, придобити по този договор от съделител, не е сред юридическите факти, които съдът може да отчете във втората фаза на делбата. Ако решението по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД влезе в сила преди приключването на делбата, тя ще продължи между същите страни, участвали по допускането й и съделителят, чиито права са отпаднали по силата на развалянето, ще участва като процесуален субституент по чл. 226, ал. 3 ГПК – Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС, т. 3. С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на адвокат М. А. възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 720 лв., съобразно уговореното в договора за правна помощ и съдействие между нея и представляваните Д. К. Я. и К. И. Т.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение