Определение № 101 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 114/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№268918/11.11.2020г., подадена от Т. С. Д., чрез процесуалния ѝ представител адв.Е. И. от АК-П., срещу решение №260202, постановено на 08.10.2020г. от Пловдивския окръжен съд, гражданско въззивно отделение, девети състав по в.гр.д.№1617/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с която е допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........... по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.6, ателие 5, който се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор ............, с предназначение на самостоятелния обект: ателие за творческа дейност, брой нива на обекта: 1, с площ 39.40 кв.м., прилежащи части: 3.55% ид.части от общите части на сградата, която да се извърши между М. И. Д. и Т. С. Д. при равни квоти от правото на собственост: по 1/2 идеална част за всяка от страните по делото. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК. Според касатора в обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по следните правни въпроси: 1.При отказ от страната – ищец да представи намиращ се у нея документ, следва ли съдът да приеме за доказано твърдението, изложено в исковата молба от ищеца? Поддържа, че така поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №23 от 26.04.2017г. по гр.д.№2732/2016г. на ВКС, IV г.о. и решение №111 от 12.07.2018г. по т.д.№1892/2017г. на ВКС, I т.о., като твърди, че въпросът е продиктуван от обстоятелството, че е направено доказателствено искане на основание чл.190 ГПК М. И. Д. да бъде задължен да представи пълномощното, в което е обективирана волята на жалбоподателката той да закупи изцяло за нея процесния недвижим имот и както първоинстанционният, така и въззивният съд, въпреки непредставяне от страна на М. И. Д. на пълномощното, не са приложили разпоредбата на чл.161 ГПК. 2.Следва ли съдът да допусне събиране на гласни доказателства при наличие на доказателства, че пълномощното е унищожено, а ищецът не е изпълнил задължението си по чл.190 ГПК да представи намиращ се у него документ при наличието на множество писмени (косвени) доказателства за наличието на съдържанието на пълномощното? Поддържа, че така поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение решение №111 от 12.07.2018г. по т.д.№1892/2017г. на ВКС, I т.о.; решение №198 от 10.08.2015г. по гр.д.№5252/2014г. на ВКС, IV г.о.; решение №205 от 28.07.2016г. по гр.д.№278/2016г. на ВКС, IV г.о., като твърди, че въпросът е продиктуван от обстоятелството, че е направено доказателствено искане на основание чл.190 ГПК да се задължи М. И. Д. да представи процесното пълномощно, и въпреки непредставянето на пълномощното и установяване, че пълномощното, съдържащо се в нотариалното дело е унищожено, нито първоинстанционният, нито въззивният съд са приложили разпоредбата на чл.161 ГПК, а са оставили без уважение и направените от жалбоподателката доказателствени искания. 3.Допустимо ли е съдът да приеме за доказано твърдението в исковата молба без да допусне исканите от ответната страна доказателствени искания и без да санкционира ищеца за неизпълнението на задължението му да представи намиращ се у него документ на основание чл.190 ГПК? Поддържа, че въпросът е продиктуван от обстоятелството, че в атакувания съдебен акт се приема, че ответната страна не сочи доказателства в подкрепа на възражението си, че е индивидуален собственик на имота, а направените доказателствени искания са оставени без уважение от съда, тъй като нямат отношение към правото на собственост, както и че е прието, че при обективна невъзможност за представяне по делото на пълномощно поради унищожаване на архивирано нотариално дело №..../2020г. на нотариус К. К., следва да се кредитира изцяло изложеното в съдържанието на нотариалния акт. Във връзка с така поставения въпрос излага съображения, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани доказателства и не е изложил съображения по надлежно събрани доказателства и по безспорно установени факти, релевантни за спора, както и че липсват съображения на съда досежно безспорно установеното оспорване на представения частен свидетелстващ документ. 4.Следва ли въззивният съд при констатирани процесуални нарушения от първоинстанционния съд да изготви нов доклад по делото и да даде указания на страните, какво е дължимото поведение на съда в този случай при вменено задължение на ищеца да представи намиращ се у него документ и неизпълнение на същото? Поддържа, че така поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №94 от 25.07.2016г. по гр.д.№4449/2015г. на ВКС, IV г.о.; решение №270 от 19.02.2015г. по гр.д.№7175/2013г. на ВКС. 5.Действителната воля на въззивния съд обективирана ли е в мотивите и диспозитива на съдебния акт и в настоящия случай действителната воля на съда намерила ли е точен, пълен и ясен израз в диспозитива на съдебното решение и въззивният съд произнесъл ли се е по същество на спора съобразно събраните доказателства? Поддържа, че така поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.2. 6.Допустимо ли е съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства и да ги прецени поотделно, без да анализира в съвкупност събрания по делото доказателствен материал и да извърши съвкупна преценка на същия, като съобрази съдържанието на всички доказателствени средства в тяхната съвкупност и логическата връзка между обективираните в тях данни и следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат всички доводи и възражения на страните и изрични мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни? Поддържа, че така поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР №1/04.01.2001г. погр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС, т.19 и множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК – решение по т.д.№1106/2010г. на II т.о.; решение по гр.д.№4744/2008г. на I г.о.; решение по т.д.№674/2014г. на II т.о.; решение по гр.д.№4704/2014г. на IV г.о.; решение по гр.д.№2623/2013г. на IV г.о.; решение №174 от 12.01.2011г. по т.д.№36/2010г. на I т.о. на ВКС. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, съделителят М. И. Д. и третото лице – помагач П. М. Т., чрез процесуалния си представител адв.Р. Д. от АК-П., изразяват становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображеиня. Претендират присъждане на направените по делото разноски по представен списък. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: М. И. Д. е предявил срещу Т. С. Д. иск за делба на процесния недвижим имот с твърдението, че правото на собственост е придобито от двамата съделители по сключения на 22.10.2010г. договор за покупко-продажба (н.а.№..., том ..., рег.№..., н.д.№.../2010г. на нотариус К. К. с рег.№........ по регистъра на Нотариалната камара) и се притежава при равни квоти. Съделителката Т. С. Д. в подадения писмен отговор на исковата молба е оспорила така предявения иск за делба с твърдението, че тя е едноличен собственик на имота. Поддържа, че имотът е придобит от нея с посочения в исковата молба нотариален акт за покупко-продажба чрез пълномощно, с което е упълномощила М. И. Д. да придобие изцяло същия от нейно име и за нейна сметка, като имотът е закупен от нея с парични средства, представляващи нейни лични спестявания и такива, дарени ѝ от И. К. Д.. Твърди, че ищецът няма принос при закупуването на имота, тъй като единствено е бил неин пълномощник по сделката. За доказване на обстоятелствата, изложени в отговора, Т. С. Д. е поискала да ѝ бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане. Представила е и писмени доказателства за извършени преводи на суми и дарение. С определение от 24.07.2019г. първоинстанционният съд е отложил произнасянето по искането на Т. С. Д. за събиране на гласни доказателства за първото заседание след изслушване на становищата на страните и уточняване на обстоятелствата, чието изясняване се иска със свидетели. Указал е на съделителката, че не сочи доказателства в подкрепа на възражението си, че е индивидуален собственик на имота. С писмена молба от 15.10.2019г. процесуалният представител на съделителката Т. С. Д. е уточнил, че искането за допускане на гласни доказателства е направено за установяване основанието за предаването/превеждането на паричната сума по сметка на съделителя М. И. Д.. Поискано е допускане на ССЕ със задача вещото лице да даде заключение с какви финансови средства е разполагала Т. Д., какви суми са постъпили от нея по банковата сметка на М. Д., на кои дати и в какъв размер. В проведеното на 17.10.2019г. открито съдебно заседание Т. Д. не се е явила и не е била представлявана, като подадената от процесуалния ѝ представител на 15.10.2019г. молба е докладвана от съда, но ход на делото не е бил даден. Идентични доказателствени искания са направени от процесуалния представител на Т. Д. и в молба от 09.01.2020г., докладвана от съда в проведеното по делото открито съдебно заседание на 10.01.2020г. Дадени са указания на съделителката, че не сочи доказателства относно твърдените от нея обстоятелства, че е индивидуален собственик на процесния недвижим имот, като е даден едноседмичен срок да конкретизира възраженията си по писмения отговор, свързани с твърдението, че съделителят М. Д. е бил упълномощен от нея да придобие процесния имот от нейно име и за нейна сметка, каквото пълномощно обаче с отговора не е било представено. С молба от 16.01.2020г. процесуалният представител на Т. Д. е поискал на основание чл.190 ГПК съделителят М. И. Д. да бъде задължен да представи пълномощно, с което Т. Д. го е упълномощила да закупи процесния имот с твърдението, че пълномощното е съставено в един екземпляр и е предоставено на М. Д. от Т. Д.. Излага също така и доводи, че е била подведена чрез създадена у нея невярна представа за предмета на сделката. С молба от 27.01.2020г. процесуалният представител на М. И. Д. е уведомил съда, че доверителят му не разполага с пълномощното, тъй като единственият екземпляр от него вероятно е останал по сделката. Поискал е на основание чл.192 ГПК нотариус К. К. да бъде задължена да представи пълномощното на съда или съделителката Т. Д. бъде задължена да стори същото. По делото е постъпило писмено заявление от нотариус К. К., че поради изтичане на предвидения в Наредба №32 за служебните архиви на нотариусите срок за съхранение н.д.№..../2010г. е унищожено. Други доказателствени искания по делото не са били направени, като с определение от 09.03.2020г. първоинстанционният съд е оставил без уважение доказателствените искания, съдържащи се в подадената на 09.01.2020г. от процесуалния представител на Т. Д. молба по съображения, че същите са неотносими към делото като се имат предвид направените с отговора на исковата молба възражения. Приел е делото за разяснено, дал е ход на устните състезания и след тяхното приключване е постановил решение, с което е допуснал делбата при равни квоти между съделителите. Първоинстанционният съд е допуснал делбата, като е приел, че обстоятелството с какви парични средства е придобит имотът е без значение за собствеността на същия с оглед посоченото в договора за покупко-продажба, че имотът се придобива от двамата купувачи при равни права, както и че възраженията на съделителката Т. Д. не са конкретизирани и с допълнителната молба от 16.01.2020г., в която са изложени и съвсем нови обстоятелства, които не се съдържат в подадения отговор. Взето е предвид, че на 10.07.2019г. (н.а.№..., том ..., рег.№..., дело №.../10.07.2019г.) М. И. Д. е дарил на П. М. Т. 1/2 ид.част от процесния недвижим имот, като П. М. Т. е конституиран по делото като трето лице-помагач на съделителя М. И. Д., тъй като Т. С. Д. е заявила, че не е съгласна същият да замести съделителя М. И. Д. в делбата. В подадената въззивна жалба срещу така постановеното първоинстанционно решение съделителката Т. Д. е поддържала, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като с отговора на исковата молба са направени възражения, че тя е индивидуален собственик, като ищецът по силата на пълномощно е бил упълномощен да придобие изцяло имота от нейно име и за нейна сметка, че имотът е закупен от нея с нейни лични средства, като по делото не са допуснати писмени и гласни доказателства за доказване на възраженията, обективирани в отговора на исковата молба. Поискала е на основание чл.266, ал.3 ГПК да бъдат допуснати двама свидетели при довеждане, които да установят фактите и обстоятелствата, изложени в отговора на исковата молба, съделителят М. И. Д. да бъде задължен на основание чл.190 ГПК да представи пълномощното, с което го е упълномощила да закупи имота на нейно име и за нейна сметка и да бъде допусната ССЕ, която да отговори какви суми са постъпили от Т. С. Д. по сметка на М. Д.. Доводи за извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото в подадената от Т. Д. въззивна жалба не се съдържат. В проведеното от въззивния съд открито съдебно заседание на 15.09.2020г. направените с въззивната жалба доказателствени искания са оставени без уважение, като е прието, че обстоятелствата, за които се иска допускане на свидетели и експертиза, са неотносими към предмета на спора, който е свързан с установяване правото на собственост на процесния имот, а доколкото има данни относно пълномощното, за същото са събрани данни, че самото дело, по което е било представено е вече унищожено поради изтичане на срока на съхранението му. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че на 22.10.2010г. (н.а.№..., том...., рег.№..., н.д.№.../2010г.) Командитно дружество „Х.-Х. и Ц.“ е продало на М. И. Д. и на Т. С. Д., действаща чрез пълномощника си М. И. Д., при равни права по 1/2 ид.част за всеки от тях, процесния недвижим имот, съставляващ СОС с идентификатор .............., с предназначение: ателие за творческа дейност, с адрес на имота: [населено място], [улица], ет.6, ателие 5, с площ от 39.40 кв.м., ведно с прилежащите 3.55% ид.части от общите части на сградата, като е представено удостоверение №70 от 23.12.2009г. за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда, в която се намира обектът. От правна страна са изложени съображения, съответстващи изцяло на трайно установената практика на ВКС, че нотариалният акт има вещноправно действие с конститутивен ефект, от което произтича правото на собственост на всяка от страните в посочените в него равни права – по 1/2 идеална част от имота и поради наличието на формална, поради което и материална доказателствена сила на нотариалния акт относно посоченото право на собственост, е налице доказателствена тежест на оспорващата го страна, в случая съделителката Т. С. Д., която следва да ангажира доказателства относно направеното възражение в отговора на исковата молба, поддържано и във въззивната жалба като оплакване, че тя е индивидуален собственик на целия процесен имот, обект на н.а.№.../22.01.2010г. Посочено е, че обстоятелството с какви парични средства е бил закупен имотът от страна на съделителя М. И. Д. касае евентуални облигационни отношения, но не се отразява на придобитото право на собственост от съделителите в качеството им на обикновени съсобственици. Прието е, че при обективна невъзможност за представяне по делото на цитираното в т.6 на н.а.№.../22.01.2010г. пълномощно поради унищожаването през 2019г. на архивираното нотариално дело №.../2010г. според подадения от нотариус К. К. отговор по делото, следва да се кредитира изцяло изложеното в съдържанието на нотариалния акт, а именно, че М. И. Д. действа лично за себе си и в качеството си на пълномощник на Т. С. Д., при което е станал собственик на собствено, лично основание на 1/2 ид.част от процесния имот, а Т. С. Д. е станала собственик също на 1/2 ид.част от този недвижим имот чрез М. И. Д., действащ като неин пълномощник само по отношение на 1/2 ид.част от имота. С оглед така установените по делото данни за направените оспорвания, исканията за събиране на доказателства, съдържащи се в подадените от процесуалния представител на Т. С. Д. молби и извършените от съда процесуални действия, следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. По направените доказателствени искания съделителят М. И. Д. да бъде задължен да представи пълномощното, с което Т. С. Д. го е упълномощила да я представлява пред нотариуса при закупуването на процесния имот, съдът своевременно се е произнесъл и по реда на чл.190 ГПК съделителят е бил задължен да представи пълномощното. С оглед изявлението му, че не разполага с този документ, съдът, в съответствие с изискванията на процесуалния закон, е изискал представянето на пълномощното по реда на чл.192 ГПК от нотариус К., като след постъпване на нейното изявление, че нотариалното дело е унищожено поради изтичане на срока за неговото съхранение, други доказателствени искания за установяване на съдържанието на пълномощното в производството пред първоинстанционния съд не са били направени. С молба от 09.03.2020г. процесуалният представител на Т. С. Д. е заявил, че поддържа направените до момента доказателствени искания, няма други искания по доказателствата и моли да ѝ бъде дадена възможност да вземе становище по представени от ищцовата страна писмени доказателства или направени доказателствени искания. В проведеното на 09.03.2020г. открито съдебно заседание обаче съделителят М. И. Д. не е представил писмени доказателства, нито е направил нови доказателствени искания. Докладвано е единствено постъпилото по електронен път писмо от нотариус К. К. с дата 09.03.2020г. Оплаквания във връзка с това обстоятелство обаче в касационната жалба не се съдържат и процесуално-правен въпрос в тази насока в изложението не е поставен. Действително в практиката си ВКС последователно и непротиворечиво приема, че когато един документ е изгубен или унищожен не по вина на страната, съдържанието му може да бъде установено и със свидетелски показания. В настоящия случай обаче тази практика на ВКС е неприложима. При наличието на данни, че представеното в нотариалното производство пълномощно е унищожено, съделителката Т. С. Д. не е направила своевременно искане за събиране на гласни доказателства, нито е уточнила, че иска изслушване на свидетели с цел установяване на съдържанието на пълномощното. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от нея основание за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли съдът да допусне събиране на гласни доказателства при наличие на данни, че пълномощното е унищожено. Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали при отказ от страната – ищец да представи намиращ се у нея документ, съдът следва да приеме за доказано твърдението, изложено в исковата молба. По делото липсват данни пълномощното понастоящем да се намира в държане на съделителя М. И. Д., установяването на които е в тежест на съделителката Т. Д., поради което даденото в практиката на ВКС разрешение не може да намери приложение в настоящия случай – съдът може да приложи предвидената в чл.161 ГПК правна последица само ако по делото е установено, че документът се намира в държане на страната, която е задължена да го представи. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали е допустимо съдът да приеме за доказано твърдението в исковата молба без да допусне исканите от ответната страна доказателствени искания и без да санкционира ищеца за неизпълнението му да представи намиращ се у него документ на основание чл.190 ГПК. Както вече беше отбелязано, искане за допускане на гласни доказателства за установяване съдържанието на унищоженото пълномощно не е било своевременно направено, а по отношение на обстоятелството с чии средства е платена цената при придобиването на правото на собственост върху процесния недвижим имот, в съответствие с трайно установената практика на ВКС въззивният съд е приел, че в настоящия случай има за последица само уреждане на облигационни претенции, но е ирелевантно за придобиване на правото на собственост върху имота. Произхода на средствата, с които е платена цената при придобиване на право на собственост върху недвижим имот има правно значение само ако придобиването се е осъществило по време на брак, каквато хипотеза в настоящия случай не се поддържа да е налице. Не може да бъде споделена тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора процесуално-правни въпроси, касаещи начина на обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства (въпроси 5 и 6 от изложението). В обжалваното решение всички доказателства, съдържащи данни за релевантните за спора факти, са надлежно обсъдени от въззивния съд в тяхната съвкупност и при съобразяване на доказателственото им значение. Волята на съда за наличието на съсобственост е намерила точен, пълен и ясен израз в диспозитива на съдебното решение. На съделителката Т. С. Д. са дадени неколкократно указания, че носи доказателствената тежест да установи твърдението си, че е индивидуален собственик на имота, както и да уточни обстоятелствата, които желае да установи с гласни доказателства. Искане за допускане на гласни доказателства с цел установяване съдържанието на унищоженото пълномощно до приключване на производството пред първоинстанционния съд не са били направени. Във въззивната жалба също изрично искане в такъв смисъл не се съдържа – поискано е допускане на свидетели при довеждане, които да установят фактите и обстоятелствата, изложени в отговора, но без същите да са уточнени. Уточнение на това доказателствено искане не е направено и в проведеното по делото открито съдебно заседание, а същото е било необходимо, тъй като в отговора на исковата молба се съдържат и твърдения за осъществяване на факти, които са неотносими към правния спор. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпрос 4 от изложението – както вече беше отбелязано в подадената от Т. Д. въззивна жалба не се съдържат доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при изготвянето на доклада по делото, в който случай според даденото в т.2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС тълкуване въззивният съд разполага с правомощието да даде указания на страните и да разпредели доказателствената тежест по начин, различен от съдържащия се в изготвения от първоинстанционния съд доклад. Изложените в становище с вх.№271923/07.12.2020г., подадено лично от Т. С. Д. доводи и съображения също не обосновават наличие на основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В него се споделят преживяванията на Т. С. Д. като майка на съделителя М. И. Д. и основаната на тях оценка на мотивите, въз основа на които съделителите са извършили посочените в становището действия, както и призив за правда и справедливост. Но доколкото същите не са свързани с извършените от въззивния съд съдопроизводствени действия и с мотивите към обжалваното решение, не могат да бъдат взети предвид в настоящата фаза на производството, а именно във фазата, в която ВКС извършва формална преценка за наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване въз основа на установените в процесуалния закон критерии. Поддържаните от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване не са налице, като разноски в полза на ответниците по касационна жалба не следва да се присъждат – към подадения от П. Т. и М. Д. отговор на касационната жалба е приложен договор за правна помощ, от който се установява, че П. М. Т. е заплатил на адв.Р. Д. Д. от АК-П. сумата от 500 лв. като възнаграждение за правна защита и процесуално представителство пред ВКС във връзка с касационно обжалване на решение по гр.д.№1617/2020г. на Пловдивския окръжен съд. Съгласно чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски, поради което и в настоящия случай направените от третото лице помагач П. М. Т. разноски не следва да бъдат присъждани. Доказателства съделителят М. И. Д. да е направил разноски във връзка с касационното обжалване с отговора на исковата молба не са представени. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение