Определение № 757 от 19.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1505/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Делото е образувано по частна жалба вх. № 11420/15.12.2022 г., подадена от Л. Г. И., чрез адвокат Г. Д., срещу определение № 4260 от 22.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3735/2022 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба вх. № 14601/30.06.2022 г. на Л. Г. И. срещу определение № 1276 от 16.05.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1369/2022 г. на Софийския апелативен съд. В обжалваното пред настоящия съд определение е съобразено, че с определение № 1276 от 16.05.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1369/2022 г. Софийският апелативен съд е отменил определение от 14.07.2021 г. по гр. д. № 2211/2021 г. на Софийския градски съд и вместо това е оставил без уважение искането за допускане на обезпечение на предявените от Л. Г. И. срещу И. В. И. искове с правно основание чл. 42 ЗН и по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 20217810400035 по описа на ЧСИ Г. Д. по отношение на подробно описани недвижими имоти. Посочено е, че определенията на съда по обезпечение на иска (чл. 390 и чл. 396, ал. 1 ГПК), както и тези за отмяна на обезпечителните мерки (чл. 402, ал. 2 ГПК), подлежат на двуинстанционно разглеждане. Изключение от този принцип е въведено с разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК (ред. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г.), съгласно която на касационно обжалване подлежат определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато първоинстанционният съд е отказал исканото обезпечение. Прието е, че в случая не е налице предвидената в чл. 396, ал. 2 ГПК хипотеза; не става дума и за определение, което попада в лимитативно изброените в чл. 274, ал. 3 ГПК - определението за допускане на обезпечение има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието на такова, като същото важи и за определението за отмяна на обезпечението. По тези съображения е заключено, че определението на Софийския апелативен съд не подлежи на касационен контрол и е влязло в сила с постановяването му, като подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима. Жалбоподателката счита обжалваното от нея определение на ВКС, ІІ г. о. за недопустимо, респ. неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че касационната инстанция изобщо не е обсъдила изложените доводи за недопустимост на въззивното определение, като в тази връзка твърди, че частната жалба, по която е било образувано производството пред Софийския апелативен съд, е подадена от лице, което не е страна по делото, т.е. от лице без надлежна процесуална легитимация. Намира, че в случая следва по аналогия да се приложи нормата на чл. 396, ал. 2, изр. трето ГПК и жалбата срещу въззивното определение да бъде разгледана по същество. Позовава се и на издаването на нов писмен документ – официален превод на процесното завещание, щамповано със съдебен печат, който прилага към жалбата си. Постъпил е отговор на частната жалба от „Обединена българска банка“ АД (взискател по визираното по-горе изпълнително дело), в който са изложени съображения за недопустимост, респ. за неоснователност на жалбата. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС. Разгледана по същество, същата е неоснователна. По отношение обжалваемостта на определенията по обезпечение на искове е налице изрична нормативна уредба – чл. 396 ГПК. Съгласно чл. 396, ал. 2 ГПК, на инстанционен контрол пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, подлежат само онези определения на въззивен съд, с които е отменен отказът на долустоящия съд да допусне обезпечение на иска и такова е допуснато от горната съдебна инстанция. В конкретния казус не е налице такава хипотеза, доколкото с определението на Софийския апелативен съд - № 1276 от 16.05.2022 г. по в. ч. гр. д. № 1369/2022 г., е отменено допуснато обезпечение и молбата по чл. 389 ГПК на Л. И. е оставена без уважение. Подадената от И. срещу необжалваем съдебен акт жалба се явява процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане, независимо от изложените в нея пороци на акта. Горното обуславя потвърждаване на обжалваното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,