Определение № 3180 от 19.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2020/2025 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 30239/17.03.2025 г. по регистъра на Районен съд – Пловдив (РС – Пловдив), подадена от А. Д. А. чрез адв. А., за отмяна на основание чл. 304 ГПК, на влязлото в сила решение № 116 от 27.02.2025 г. по гр. д. № 1620/2024 г. на ВКС, IV г.о. С последното, след отмяна на решение № 139 от 29.01.2024 г. по гр. д. № 2584/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив (ОС – Пловдив) и потвърденото с него решение № 25800 от 06.06.2023 г. по гр. д. № 85/2022 г. на РС – Пловдив, е обявена на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, по отношение на ищците Й. Н. Л. и С. Н. К. (правоприемници на починалата в хода на процеса първоначална ищца Н. Д. Н., конституирани по реда на чл. 227 ГПК) относителната недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.04.2007 г., оформен с нотариален акт, вписан в А.. – П. с вх. рег. № 9482/17.04.2007г., акт № ..., том ..., дело № ..... г., с който Н. Д. Н. чрез пълномощника си С. Н. К., е прехвърлила на ответницата С. Г. Г. нива с площ 5. 881 дка в землището на [населено място] – запад, местност „Т.“, съставляваща имот № ..., а понастоящем ПИ с идентификатор № ... по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] и е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на ответника Д. Т. А., че ищците са собственици на процесния имот. Искането е за отмяна решението на касационния съд в частта, с която е уважена исковата претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В молбата се поддържа основание за отмяна по смисъла на чл. 304 ГПК. Молителката сочи, че ответникът по установителния иск за собственост - Д. Т. А., е придобил процесния недвижим имот по време на брака им, поради което същият представлява съпружеска имуществена общност. В тази връзка твърди, че е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по спора за собственост, в качеството си на необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК на ответника. Излага съображения, че не е взела участие по делото и не е била конституирана по надлежния ред, въпреки че е имала обезпечено от закона право на участие. Счита, че нейните права са смутени и увредени от влязлото в сила решение по посочения спор, постановено между другите участващи лица, тъй като съдебният акт в тази му част разпростира своята сила на пресъдено нещо и по отношение на нея, според постановките на ТР № 3/29.06.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС. Д. Т. А. е подал отговор чрез адв. А., с който взема становище за основателност на молбата за отмяна. Насрещната страна по молбата - С. Н. К. и Й. Н. Л. чрез адвокати М. и Г. са подали отговор в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК, с който считат молбата за отмяна за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение като прецени по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК допустимостта на молбата за отмяна намира следното: Молбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 304 ГПК (т.е. обстоятелствата, които молителката счита да обуславят качеството й „необходим другар“ на страна в процеса). Подадена е в предвидения в нормата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК тримесечен преклузивен срок (на 17.03.2025 г.), считано от датата на узнаване на решението (като такава в молбата се сочи 07.03.2025 г.). Молбата е вписана в съответната служба по вписванията и е внесена дължимата за производството държавна такса. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по нейната основателност. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,