Решение № 789 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 142/2010 г.

Решение № 789 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 142/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат П. като процесуален представител на Е. И. З. от [населено място] срещу въззивното решение на П. окръжен съд /ПОС/ от 23.Х.2009 г. по в. гр. д. № 1524/2009 г. Ответникът по касационната жалба [фирма] /преди [фирма]/ П. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Касационно обжалване на решението в частта по претенцията по чл. 222, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 37 от КТД е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК с определение № 938 от 13.IХ.2010 г. по въпроса "дължи ли се начисляване на инфлация върху обезщетението при прекратяване на трудово правоотношение по чл. 222, ал. 1 от КТ при договореност в КТД за начисляване на инфлация върху основното трудово възнаграждение". По релевирания като основание за допускане на касационно обжалване въпрос ВКС на РБ вече се е произнесъл по реда на чл. 290 и следв. от ГПК с решение № 686/03.ХI.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г. В него е прието, че обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудово правоотношение се определя въз основа на полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението, доколкото не е предвидено друго. При действието на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ ДВ бр. 9/2007 г./ брутното трудово възнаграждение включва основното трудово възнаграждение, допълнителни възнаграждения с постоянен характер и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат за съответния период с полагащото се основно и са в зависимост единствено от отработеното време. Определените в КТД суми за компенсации, свързани с инфлацията, имат обезщетителен характер, те са еднократни плащания, които подлежат на договаряне, а не водят до автоматично увеличаване на работната заплата, поради което не се включват в размера на брутното трудово възнаграждение по чл. 3 от НСОРЗ. Това разрешение на поставения от касаторката въпрос се споделя напълно от настоящия състав на ВКС на РБ. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на П. от 08.V.2009 г. по гр. д. № 3542/2008 г., с което е отхвърлен предявеният от Е. З. срещу [фирма] /сега [фирма]/ иск с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 37 от КТД за присъждане на неизплатено в пълен размер обезщетение поради неотчетена и неначислена инфлация за периода VII.2005 г. - 12.V.2008 г. в общ размер 6841.41 лв., ведно със законната лихва от завеждането на делото до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел, че съгласно изискванията на КТ и на КТД допълнителните суми за продължителна работа и обезщетението при прекратяване на трудово правоотношение се изчисляват върху основното трудово възнаграждение, определено и посочено в индивидуалния трудов договор. Уговорките в КТД от 2004 г. и от 2006 г. изрично предвиждат компенсация за инфлацията да се начислява върху основната заплата за съответния месец, следователно те касаят само работната заплата, но не и компенсиране на други плащания по трудовото правоотношение, от тях не настъпва автоматично промяна на основната заплата по трудов договор, а такава се осъществява при спазване на реда по чл. 118 и чл. 119 от КТ с оглед необходимостта от преценка и съобразяване с настъпващи след сключването на КТД обстоятелства с променлив и несигурен, евентуално спорен, характер. С оглед на това претенцията на ищцата за дължими плащания в по-висок от уговорения в трудовия договор размер с включване към него и на компенсации за инфлация е неоснователна. Така постановеното решение е правилно. То е в съответствие с вече създадената практика на ВКС с посоченото по-горе решение по гр. д. № 176/2010 г. С оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, е неоснователно релевираното в касационната жалба оплакване. Следва да се отбележи, че то изцяло е основано на твърдение за наличие на друго дело между страните, вече във въззивна инстанция - възз. гр. д. № 2385/2009 г., чийто предмет били искове за присъждане на основно и допълнително трудово възнаграждение за определен период поради неотчетена и неначислена инфлация, и че щом решаващият състав приема, че на ищцата се дължи основно трудово възнаграждение поради неначислена инфлация, на нея се дължи и търсеното по настоящото дело обезщетение по чл. 222 от КТ, определено на база на това възнаграждение. По настоящото дело не са представени доказателства за друго дело между страните, по което с влязло в сила решение да е присъдено такова трудово възнаграждение. Ето защо отговор във връзка с това оплакване настоящата инстанция не дължи. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изходът на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV ГО,