Определение № 60435 от 01.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1915/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно наименувана частна касационна жалба/ на Агенция по вписванията срещу определение №276 от 13.07.2021г. по т. д. №217/2021г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от агенцията жалба вх. №3237/17.06.2021г. срещу решение №30 от 26.04.2021г. по т.д.№33/2021г. на Великотърновски окръжен съд и е прекратено производството по т.д. №217/2021г. на Великотърновски апелативен съд. С решение №30 от 26.04.2021г. по т.д.№33/2021г. на Великотърновски окръжен съд е отменен отказ №20210308154521-2/12.03.2021г. на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише прехвърляне на дружествени дялове между съдружници по партидата на „Фаворит Транс ФМ“ ООД, гр. Велико Търново, в търговския регистър, и е указано на агенцията да извърши вписване на заявените обстоятелства. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Излага доводи, че с допълненията в ЗТРРЮЛНЦ, приети с § 14 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /обн. ДВ, бр.105 от 11.12.2020г./, е извършено изменение в режима на обжалване на постановените от длъжностните лица по регистрацията откази, като е призната процесуална легитимация и на Агенция по вписванията на жалба срещу постановените в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ съдебни актове. Позовава се на мотивите към законопроекта, съгласно които тези изменения са предвидени с цел осигуряване на по-добра защита на жалбоподателя и на Агенцията като страни в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, както и с оглед процесуална икономия във връзка с претендиране на направени от страните разноски в производствата по обжалване на отказите на длъжностните лица по регистрацията. Извежда правото на Агенция по вписванията на жалба срещу актовете, постановени в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, от предвидената с изменението възможност агенцията при постъпване на жалба срещу отказа по реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ да изложи отговор/възражение на жалбата, в което да изрази становище по нея и да представи доказателства по направените в нея искания. Извежда аргументи и от разпоредбата на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която решението на окръжния съд подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на Агенция по вписванията пред съответния апелативен съд. Сочи, че с новосъздадената разпоредба на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ се признава право на страните на разноски за производството, като по този начин се спестява провеждането на производство по чл.28, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, вр. ЗОДОВ. Жалбоподателят поддържа, че спецификите на регистърното производство нямат отношение към определяне на процесуалната легитимация на страните при обжалване на акт на съда, постановен в производството по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ. Изразява становище, че отричането на правото на Агенция по вписванията да оспори правилността на акта на окръжния съд противоречи на закона, след като разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ изрично регламентира и обуславя правния интерес на същата от обжалване актовете на окръжния съд, с които са засегнати нейни права и законни интереси. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по частната жалба „Фаворит Транс ФМ“ ООД, гр. Велико Търново, не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, прие следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че подадената от Агенция по вписванията жалба срещу решението на окръжния съд, с което е отменен отказът на длъжностното лице по регистрацията за вписване, е недопустима, тъй като законът не предвижда възможност за обжалване на това решение. Позовавайки се на Тълкувателно постановление № 2 от 19. 05. 2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, е изложил съображения, че регистърното производство е охранително – едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно съдействие на търговци и клонове на чуждестранни търговци за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване актове. Изтъкнал е, че осъществяваната държавна намеса е строго регламентирана, ограничена до точно изброени действия и не засяга чужда правна сфера, като предвиденият контрол за законосъобразност на постановените откази е гражданско - правен. Изтъкнал е, че с изменението на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ не се променя характерът на производството и не се придава на Агенция по вписванията качеството на страна в регистърното производство, тъй като постановяваният от длъжностното лице по регистрация акт не рефлектира в правната сфера на агенцията. Определението е правилно. Регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ е безспорно и едностранно и е от компетентността на Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. Същото започва по молба оправомощеното лице – чл. 13 вр. чл. 15 ЗТРРЮЛНЦ. Целта на производството е да съдейства на заинтересованото лице за осъществяване на предвидени от закона права, като чрез вписване на обстоятелства /чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ/, обявяване на актове /чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ/ или заличаване на вписване по партида на съответния субект се охранява интереса му от постигане действието на вписването, заличаването и обявяването /чл. 7 – чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ/, тоест цели пораждането на изгодни правни последици единствено в правната сфера на заявителя. Длъжностното лице по регистрацията проверява редовността на заявлението и спазването на изискванията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, след което в зависимост от резултатите от проверката извършва вписване или заличаване на вписването, съответно обявяване на представения със заявлението акт / чл. 22 ЗТРРЮЛНЦ /, или постановява мотивиран отказ за вписване, заличаване или обявяване, когато не е изпълнено някое от изискванията по чл. 21 / чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ /. В случай, че е налице порок на вписването, накърняващ права на трето лице, спорът не може да бъде разрешен от длъжностното лице по регистрацията, а само от съда с участието и на двете страни в спорно исково производство, в което не участват нито Агенция по вписванията, нито длъжностното лице по регистрацията. Регистърното производство може да бъде спряно единствено от съда при условията на чл. 536, ал. 3 ГПК вр. чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. От предвиденото в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че при отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно заличаване на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт, следва, че крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо. Съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ отказът за вписване, заличаване или обявяване подлежи на обжалване пред окръжния съд, който се произнася с решение, подлежащо на обжалване пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. При отмяна на отказа съдът с решението си дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване /чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. Правната уредба на регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ и регламентацията на съдебния контрол на постановените в него актове сочат, че по своята същност и белези това производство е охранително производство по смисъла на чл.530 ГПК. Този характер на производството е признат и в разпоредбата на чл.536, ал.3 ГПК /Нова – ДВ, бр.99 от 2012г., изм. бр. 38 от 2019 г./, която предвижда, че охранителното производство се спира от съда, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Извеждането след 01. 01. 2008 г. на дейността по регистрация на юридически лица и търговци от съда и възлагането й на Агенция по вписванията със ЗТР /обн. ДВ бр. 34/2006 г., в сила от 01.01.2008г./ се отразява само на характеристиката на регистърното производство на съдебно, но не и останалите му белези на охранително производство. Производството по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ по обжалване на отказа на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението вписване, заличаване или обявяване е аналогично на производството по чл. 500 ГПК /отм./ и подобно на обжалването на отказите на съдията по вписванията, като производството по вписване, заличаване и отбелязване в имотния регистър също е охранително /чл. 577 вр. чл. 569, т. 5 ГПК/. Характеристиката на регистърното производство на едностранно се запазва и в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, в което се обжалва отказа на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване или обявяване. В това производство участва единствено заявителят, като нито постановилият отказа орган – длъжностното лице по регистрацията, нито Агенция по вписванията имат качеството на страна в производството. Изключено е качеството на Агенция по вписванията на страна в производството да бъде изведено от предвидената с чл. 25, ал. 2, изр. 3 ЗТРРЮЛНЦ /изм. ДВ бр. 105/2020г./ възможност агенцията да подаде отговор по жалбата с писмени доказателства по нея, свързана с поясняване на мотивите на отказа, от допълнението на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ /доп. ДВ, бр. 105/2020г./, съгласно което решението на съда по жалбата срещу отказа се съобщава на Агенция по вписванията, гарантиращо изпълнението на задължителните указанията на съда при отмяна на отказа, както и от установеното с новелата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ / ДВ, бр. 105/2020 г./ присъждане на разноски в производството по реда на ГПК. Тези изменения в закона не се отразяват на реда за обжалване на отказите на длъжностното лице по регистрацията и на едностранния характер на производството по обжалване. Да се приеме, че Агенция по вписванията има качеството на страна в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, противоречи и на очертания с нормата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ кръг на лицата, които могат да повдигат спор относно наличието на порок на вписването, както и на реда за защитата им – по исков ред с участие на търговеца или юридическото лице, по чиято партида е извършено вписването. След като Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, тя няма и право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя отказа на длъжностното лице по регистрацията. Недопустимостта на жалбата на Агенция по вписванията срещу решението на окръжния съд, с което е отменен незаконосъобразен отказ за вписване, заличаване или обявяване, е следствие и от липсата на интерес от обжалване, доколкото позитивното решение на окръжния съд не засяга права или законни интереси на агенцията. Правен интерес от обжалване не може да бъде изведен от обвързаността на агенцията от правните последици на решението, доколкото това би било равносилно на признаване на изначален правен интерес на агенцията от неуважаване на заявлението още в хода на регистърното производство, което противоречи на законоустановеното задължение на агенцията да даде защита и съдействие на заявителя. По изложените съображения следва да се приеме, че Агенция по вписванията не е активно легитимирана да обжалва постановените по реда на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ решения на окръжните съдилища. Поради това, като е оставил без разглеждане жалбата на Агенция по вписванията срещу решението на Великотърновски окръжен съд, с което е отменен отказът за вписване на длъжностното лице по регистрацията, и е прекратил образуваното по тази жалба производство, Великотърновски апелативен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение