Решение № 3536 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10817/2010 г.

Решение № 3536 от 11.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10817/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и на Спас Пенев Маринов, гр. Казанлък, чрез адв. Светлин Любенов Панов като негов пълномощник против Решение № 22 от 2.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1 от 2010 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, Административно отделение, V-ти административен състав. Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП атакува съдебното решение в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № 2400486/2.06.2006 г., издаден oт Златинка Атанасова Андонова - Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 715/21.07.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, в частта, с която на Спас Пенев Маринов, гр. Казанлък, е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), както следва: за 2002 г. - в размер на 160154,60 лв. и начислени лихви в размер на 63189,53 лв., както и за 2003 г. - в размер на 350849 лв. и са начислени лихви в размер на 93376,41 лв. Спас Пенев Маринов, гр. Казанлък, чрез адв. Светлин Любенов Панов атакува съдебното решение в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 2400486/2.06.2006 г., издаден от Златинка Атанасова Андонова - Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 715/21.07.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, в частта, в която му е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. в размер на 20026,80 лв. и са начислени лихви в размер на 10631,17 лв., както и досежно разноските, които е осъден да заплати. Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационните жалби, молят решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, като директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП претендира да бъде отхвърлена жалбата против РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, а Спас Пенев Маринов, гр. Казанлък, чрез адв. Светлин Любенов Панов претендира цялостна отмяна на РА и присъждане на разноски. Ответникът Спас Пенев Маринов, гр. Казанлък, по жалбата на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП я оспорва в приложена писмена защита. Ответникът директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП по жалбата на Спас Пенев Маринов, гр. Казанлък я оспорва чрез процесуалният си представител юрк. Стоянова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби по изложени съображения. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е неоснователна, а тази на Спас Пенев Маринов, гр. Казанлък - основателна. Процесният РА № 2400486/2.06.2006 г. на ТД на НАП - гр. Стара Загора е обжалван в законоустановения 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК пред съда, като е било образувано адм. д. № 1182/2006 г., ПОС, AO, V с-в. С Решение № 57 от 17.07.2009 г. съдът е отхвърлил жалбата срещу процесния РА като неоснователна, ведно с присъждане на разноски. Това съдебно решение е обжалвано от жалбоподателя и с Решение № 4826 от 13.04.2010 г. по адм. д. № 11361/2009 г., ВАС, Първо отделение, първоинстанционното решение на ПОС е отменено изцяло, поради липса на мотиви, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При повторното разглеждане на спора от ОС - гр. Пловдив е било образувано настоящото адм. дело № 1/2010 г., предмет на което са определените с процесния РА данъчни задължения на жалбоподателя по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за ревизирания период 2001 г. - 2003 г., ведно със съответните лихви. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че обжалвания пред него акт е незаконосъобразен в частта, в която Ревизионен акт (РА) № 2400486/2.06.2006 г., издаден oт Златинка Атанасова Андонова - Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с Решение № 715/21.07.2006 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, поради което го е отменил в частта, с която на Спас Пенев Маринов, гр. Казанлък, е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), както следва: за 2002 г. - в размер на 160154,60 лв. и начислени лихви в размер на 63189,53 лв., както и за 2003 г. - в размер на 350849 лв. и са начислени лихви в размер на 93376,41 лв. В останалата част, относно определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. в размер на 20026,80 лв. и начислени лихви в размер на 10631,17 лв. Съдът е приел, че РА следва да бъде потвърден. От приложената по делото данъчна преписка се установява, че през ревизирания период 2001 г. - 2003 г. жалбоподателят Спас Маринов е осъществявал дейност като ЕТ "Спас Маринов - Спенс" - гр. Казанлък с предмет покупка и продажба на горива и смазочни материали. С Решение № 126 от 16.01.2004 г. на ОС - гр. Стара Загора, предприятието на ЕТ е прехвърлено на "Йор Даниел 98" ЕООД - гр. Варна, представлявано от Станимир Георгиев Диамандиев като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, като предметът на дейност се е запазил. Първоинстанционният съд е намерил, че е спазена предвидената в чл. 122 и сл. ДОПК процедура, но от събраните в хода на делото писмени доказателства и ССЕ се опровергава законовата презумпция на чл. 124, ал. 2 ДОПК, съгласно която фактическите констатации в РА, съставен по реда на чл. 122 ДОПК, се смятат за верни до доказване на противното, по отношение на методиката за определяне на данъчните основи на жалбоподателя за ревизирания период. Въпреки отменителните указания в Решение N 1414/16.12.2005 г. на РДД - гр. Пловдив при издаване на процесния РА за определяне на данъчната основа, отново са били взети предвид само приходите, без да се отчитат каквито и да е разходи за дейността на ЕТ. Съдът е обсъдил възприетите и неоспорени заключения на ССЕ, от които се установява, че вещото лице е извършило съпоставка и анализ на всички първични счетоводни документи и регистри и подадените от ЕТ данъчни декларации по ЗДДС, ведно с Дневниците за покупки и Дневниците за продажби, както и на подадените годишни декларации по ЗОДФЛ, като е установило, че няма констатирани различия нито относно извършените доставки, нито относно осъществените услуги, като неправилно осчетоводените суми и допуснатите счетоводни грешки ССЕ е коригирала при преобразуване на финансовия резултат на жалбоподателя. В този смисъл съдът е намерил, че е установена достоверността на датите на представените в хода на делото от жалбоподателя първични счетоводни документи и регистри, тъй като същите са намерили отражение, според ССЕ, в подадените СД и ГДД, поради което е налице хипотезата на чл. 181, ал. 1 ГПК, тъй като съдържанието на тези документи е възпроизведено в официален документ. За 2002 г. и за 2003 г. вещото лице е установило, че след преобразуване на финансовия резултат на жалбоподателя в увеличение по чл. 23, ал. 2 ЗКПО е налице загуба, поради което не се дължи данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), както и лихви. Предвид гореизложеното, правилни са изводите на Съда, че обжалваният PA № 2400486/2.06.2006 г., издаден от Златинка Атанасова Андонова - Гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, изготвен по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, следва да се отмени като незаконосъобразен по отношение на определените данъчни задължения за 2002 г. и за 2003 г. В касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП се твърди, че представените първични счетоводни документи и регистри нямат достоверна дата и са съставени за целите на настоящото производство. Подобно съждение не може да бъде споделено, тъй като се касае за огромен обем първична документация в оригинал, която представлява оригинални кочани с фактури, договори, други документи и т. н.. Вещото лице е проверило всеки един документ и неговото отражение в дневниците за покупки и продажби, не само на едноличния търговец, а и на доставчиците му, както и отражението му в счетоводните регистри и на тази база - стойностите по годишните данъчни декларации и приложенията им. Различия не са били установени, с изключение на случаите на погрешно осчетоводяване, посочени изрично. В този смисъл, макар да представляват частни документи, трябва да се вземат под внимание чл. 181, ал. 1 от ГПК и чл. 145, ал. 1 от ГПК (отм.), според които частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Безспорно е установено по делото, че тези документи са възпроизведени както в счетоводните регистри, така и в справките-декларации, дневниците за продажби и дневниците за покупки на едноличния търговец и неговите доставчици. Това е достатъчно, за да се приеме, че същите са съществували към момента на осчетоводяването им. Освен това, по делото са приложени ДРА за извършените ревизии на ЕТ "Спас Маринов - Спенс" по ЗДДС за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. и от тях е видно, че не са извършени никакви корекции на начисления ДДС от ЕТ в качеството му на доставчик - напротив, налице е изрична констатация, че начисляването е съобразно ЗДДС и ППЗДДС. За периода на 2001 г., с ДРА № 33/25.02.2002 г. е констатирано, че са проверени първичните счетоводни документи и различия не са били установени. Предвид на обстоятелството, че ревизията е по реда на чл. 122 ДОПК при особени случаи, съгласно правилото на чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Тази презумпция е оборима и доказателствената тежест се носи от ревизираното лице, което в случая е представило още в хода на ревизионното производство доказателства за произхода на средствата и с тях е оборена констатацията на ревизиращите органи относно наличието на обстоятелства по чл. 122 ДОПК. Тези доказателства като частни документи са оспорени от ревизиращите органи и са приети за недостоверни. Тези констатации на ревизията са оборени в съдебното производство. Данъчните органи не са съобразили наличните средства и приходите, като са възприели само разходите. Техните констатации са оборени и от самите тях в представените по делото, издадени ДРА. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на РА са обосновани и правилни. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, поради което решението в тази му част следва да бъде оставено в сила. По делото са приложени ДРА за извършените ревизии на ЕТ "Спас Маринов - Спенс" по ЗДДС за 2001 г., 2002 г. и 2003 г. и от тях е видно, че не са извършени никакви корекции на начисления ДДС от ЕТ в качеството му на доставчик - напротив, налице е изрична констатация, че начисляването е съобразно ЗДДС и ППЗДДС. За периода на 2001 г., с ДРА № 33/25.02.2002 г. е констатирано, че са проверени първичните счетоводни документи и различия не са били установени. Данъчните органи за този период са съобразили само приходите, без да отчетат разходите и наличните доходи. Предвид на това, Решението в частта, в която жалбата на лицето е отхвърлена, следва да се отмени и вместо това да се постанови ново, по съществото на спора, с което да се отмени атакувания РА и в тази му част. Решението следва да се отмени и в частта за разноските. С оглед на изхода от спора, следва да се присъдят на Спас Пенев Маринов, гр. Казанлък всички направени по делото разноски за двете инстанции в размер на 15693 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,