Определение № 4302 от 09.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2431/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от 03.06.2026 г. от адвокат С. С. – процесуален представител на насрещната страна по касационната жалба Г. Х. Б., с която е поискано изменение на постановеното по настоящото дело решение от 04.05.2026 г. в частта му за присъдените на община Велинград разноски в първоинстанционното и във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в общ размер от 639,92 евро. Изложени са доводи за недоказаност на извършения разход за адвокатско възнаграждение с оглед разпоредбата на чл.305 ТЗ, изискваща заверяване на сметката на адвоката с наредения от клиента превод, каквито документи в случая липсвали. В подкрепа на тези доводи е посочена съдебна практика на ВКС и ВАС, в която това становище е застъпено. Насрещната страна – община Велинград, чрез адв. С. поддържа становище за неоснователност на молбата за изменение на решението в частта за присъдените на общината разноски за адвокатско възнаграждение с доводи за неприложимост на разпоредбата на чл.305 ТЗ и с наличието на доказателства за извършени плащания на адвокатското възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима-депозирана е в срока по 248, ал.1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна. С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 270/04.05.2026 г. на настоящия съдебен състав по гр.д.№ 2431/2025 г. с оглед изхода на спора, на община Велинград са присъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК сторените разноски в първоинстанционното и във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в общ размер от 639,92 евро. За да постанови горното, съставът на ВКС е съобразил, че в първоинстанционното и във въззивното производство ответникът своевременно е направил искания за присъждане на разноски, като е представил в съответната инстанция договори за правна защита и съдействие, фактури и платежни нареждания. При съобразяване на задължителните разяснения, дадени с т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че представените от ответника платежни нареждания, представляват банкови документи, удостоверяващи заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение за съответната инстанция. Разпоредбата на чл.305 ТЗ, на която се позовава молителя не е приложима в случая. По отношение на адвокатското възнаграждение, страни по облигационната сделка са съответната страна-упълномощител и процесуалният й представител – адвокат, а не противната страна по спора, като приложима е нормата на чл.75, ал.3 ЗЗД – изпълнение по банкова сметка, която норма се отнася не към преценката за доказаност на плащането, а за определяне момента към който следва да се счита изпълнено задължението спрямо кредитора, с оглед обективно необходимото време за изпълнение на банковата операция. С оглед предмета на производството по чл.78 ГПК, процесуалният представител на страната, претендираща присъждане на разноските, би могъл да заяви релевантно за процеса признание за заверяване сметката му със сумата, с която е задължена сметката на упълномощителя, но е достатъчно и простото му непротивопоставяне. Трето за правоотношението по сделката лице не би могло да се позовава на чл.75, ал.3 ЗЗД, но безспорно на общо основание би могло до оспорва реалността на плащането, обосновавайки правен интерес от това. Това оспорване обаче, следва да бъде направено своевременно – с отговора на процесуалното действие, с което са представени доказателства за извършването на разноските, стига последното също да е направено своевременно, в който смисъл е и трайната практика на ВКС – определение по ч.гр.д. № 4384/2021 г. на II г.о., определение по т.дело № 1945/2024 г. на I т.о. и др. В конкретния случай получаването на плащането на уговорените в договорите за правна защита и съдействие възнаграждения е било потвърдено от процесуалния представител на ответника – адв. Г., който е поискал да се присъдят разноски на ответника и не е било своевременно оспорено от ищеца. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,