Определение № 301 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 991/2011 г.
ВКСIV гражданско отделение26.06.2012 г.докладчик Мими Фурнаджиева
Диспозитив
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 991 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г. ВРЪЩА касационната жалба на Й. Т. Т., П. С. Т., Ц. И. Т., В. Т. К. и [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Т. Г., против въззивното решение № 392 от 14 март 2011 г., постановено по гр.д. № 366 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2010 г. в обжалваната му част. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 286, ал. 1 ГПК. С определение № 224 от 24 февруари 2012 г. по настоящото дело съдът допусна касационното обжалване на решение № 392 от 14 март 2011 г., постановено по гр.д. № 366 по описа на апелативния съд в гр. София за 2010 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 51 от 19 февруари 2010 г., постановено по гр.д. № 677 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2008 г. за отнемане от Й. Т. суми по сметка, един дружествен дял от капитала на [фирма], 250 дружествени дяла от капитала на [фирма], 17 дружествени дяла от капитала на [фирма], за отнемане от П. Т. на суми в наличност по сметка в банка и 340 дружествени дяла от капитала на [фирма], П. и Й. Т. са осъдени да заплатят в полза на държавата сумата от 20908,40 лева, получена при продажба на имущество, придобито от престъпна дейност, на автомобили и право на строеж, П. Т. е осъдена да заплати в полза на държавата 2500 лева от продадени дялове в [фирма], за отнемане от Ц. Т. и законните наследници на Т. Т. на офис и лек автомобил, Й. Т. е осъден да заплати държавна такса и разноски по делото, от [фирма] е отнето недвижимо имущество в 35 пункта и [фирма] е осъдено да заплати в полза на държавата 76678,65 лева от продажба на имущество, придобито от престъпна дейност, както и в частта, с която Й. Т., П. Т., В. К., Ц. Т. и [фирма] са осъдени да заплатят на К. разноски по делото. Със същото определение съдът указа на Й. Т. Т., П. С. Т., Ц. И. Т., В. Т. К. и [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представят в деловодството на съда доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 17564,92 лева и посочи, че в противен случай касационната им жалба ще бъде върната. По молба на касаторите за освобождаването им от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 17564,92 лева за касационното производство, алтернативно с искане за разрешаване на вдигането на допуснатите възбрани върху четири имота, с цел заплащане на дължимата държавна такса и договорения с адвокатското дружество хонорар за процесуално представителство в касационното производство, съдът постанови определение № 192 от 6 април 2012 г., с което искането беше оставено без уважение. По частната жалба на касаторите срещу определение № 192 от 6 април 2012 г. е постановено определение № 413 от 14 юни 2012 г. по ч.гр.д. № 355 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2012 г., с което определението на настоящия състав за отказ касаторите да бъдат освободени от заплащане на дължимата държавна такса, е потвърдено. Процесуалният ред за обжалването на това определение е изчерпан. Тъй като указанието на съда за внасяне на дължимата държавна такса не е изпълнено и касаторите не са отстранили в срок тази нередовност на касационната жалба, то на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, касационната жалба следва да бъде върната. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК
- чл. 286, ал. 1 ГПК
- чл. 18, ал. 2, т. 2