Решение № 2309 от 02.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8421/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. К. Н., чрез адвокат С. Каров, срещу решение № 5989 от 02.07.2025 г., постановено по адм. дело № 350/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от 1000 лв. до пълния предявен размер от 2000 лв., произтекли от отнемане на СУМПС за периода 19.09.2023 г. – 30.05.2024 г., както и в частта за разноските. В касационната жалба се поддържа, че присъдената сума от 1000 лв. не обезщетява справедливо претърпените вреди и че следва да се присъди пълният претендиран размер от 2000 лв., ведно със законната лихва от 27.06.2024 г., както и разноски за двете инстанции. Касаторът развива и доводи за незаконосъобразност на действията по фактическото отнемане на СУМПС при проверката, както и съображения относно характера на техническото средство и необходимостта резултатът да бъде потвърждаван по реда на изследванията по Наредба № 1/19.07.2017 г. Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Бургас не представя отговор в законоустановения срок. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по искова молба на Я. К. Н. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас (ОД на МВР Бургас), като се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразни действия на полицейски служители към ОД на МВР Бургас, изразяващи се в незаконосъобразно задържане на ищеца на 19.09.2023 г. за срок от 4 часа и отнемане на Свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на ищеца от 19.09.2023 г. до 30.05.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.06.2024 г. – деня на издаване на заповед № 769з-16 от 12.06.2024 г. на началник група „АНДОАПТПВ“ в сектор „ПП“ – Бургас, с която била отменена заповед за прилагане на ПАМ № 23-0769-000855 от 20.09.2023 г. С обжалваното решение Административен съд – Бургас е приел за установено, че на 19.09.2023 г. при проверка на касатора е отчетен положителен резултат с техническо средство за наличие на наркотично вещество в организма на Н., въз основа на което е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000855 от 20.09.2023 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за временно отнемане на СУМПС „до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В хода на досъдебно производство е изготвена съдебна химико-токсикологична експертиза, според която в предоставените проби кръв и урина не са установени наркотични вещества, поради което наказателното производство е прекратено, а впоследствие, по реда на чл. 99, т. 2 АПК, заповедта за ПАМ е отменена по административен ред (влязла в сила на 27.06.2024 г.). Първоинстанционният съд е приел иска за обезщетение за неимуществени вреди от задържането за недопустим, поради липса на отменен административен акт, а по иска за вреди от ПАМ – за допустим и основателен до 1000 лв., като е приел, че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и че справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД възлиза на 1000 лв., а за разликата до 2000 лв. искът е отхвърлен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за частична неоснователност на исковата претенция. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Приложен е правилно и материалния закон по отношение претенцията за неимуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да се реализира безвиновната отговорност на държавата и общините по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.4 от АПК „Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.“ В обжалваната част спорът е ограничен до размера на обезщетението за неимуществени вреди от отменената по административен ред заповед за прилагане на ПАМ, довела до временно отнемане на СУМПС, както и до произнасянето по разноските. Не се спори, че ПАМ е оттеглена/отменена по административен ред и че незаконосъобразността подлежи на преценка в процеса по чл. 204, ал. 3 АПК. Не се спори и за продължителността на ограничението (малко повече от осем месеца), която първоинстанционният съд е отчел. Касационните доводи, насочени към това, че при прилагането на принудителната мярка органът е следвало да отчете определящата сила на медицинското изследване, по същество не опровергават, а кореспондират с направения от първоинстанционния съд извод за незаконосъобразност на ПАМ, поради което спорът пред касационната инстанция се свежда до въпроса дали присъдените 1000 лв. са справедлив паричен еквивалент на претърпените вреди, съобразно чл. 4 ЗОДОВ и критерия по чл. 52 ЗЗД. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата за интензитета на неблагоприятните преживявания – невъзможността касаторът да упражнява обичайния си начин на живот и затрудненията в професионалната реализация във връзка с отнетото СУМПС, както и данните от разпита на свидетел относно емоционалното му състояние. Съдът е съобразил продължителността на ограничението и характера на засегнатото право, като е приел, че претендираният размер от 2000 лв. е завишен и че справедливото обезщетение възлиза на 1000 лв. Този извод е формиран при надлежно приложение на чл. 52 ЗЗД, приложим по силата на § 1 от ДР на ЗОДОВ, и при правилно разбиране за съдържанието на понятието „справедливост“ – като оценка по конкретните обстоятелства на случая, без автоматично следване на максимума на заявената претенция. Доводите в касационната жалба, че касаторът е бил „уличаван“ многократно в употреба на наркотични вещества, както и съображенията за общи проблеми при използването на техническите средства, не обуславят сами по себе си по-висок размер на обезщетението при този предмет на доказване. В производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ съдът определя паричен еквивалент на конкретните неимуществени вреди – стрес, притеснения, неудобства и ограничения в ежедневието, причинени от незаконосъобразния акт, като отчита продължителността и интензитета им, но не може да присъжда завишен размер единствено поради твърдения за системност или поради общи съображения за дейността на органите, извън рамките на доказаните по делото последици. В случая първоинстанционният съд е направил именно конкретна оценка на неблагоприятните преживявания, без да ги отрича, но и без да приема, че те налагат присъждане на пълния претендиран размер. По изложените съображения обжалваното решение в отхвърлителната му част не страда от твърдяната неправилност по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски в полза на страните не следва да бъдат присъждани. На основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трлето отделение