Определение № 4208 от 17.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6989/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 228 и чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с § 40 от Преходните и заключителни разпоредби към на Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.). Образувано е по молба на адв. И. Райчинова, в качеството й на процесуален представител на Сдружение „Национален съюз на градинарите в България“, [населено място], за изменение на Решение № 1439 от 10.02.2026 г., постановено по адм. дело № 6989/2025 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение, в частта му за разноските. В молбата се излагат съображения, че решаващият състав неправилно е определил размера на разноските, които следва да бъдат присъдени в полза на Сдружение „Национален съюз на градираните в България“. Настоява, че на 21.10.2025 г. по делото е депозирана молба от адв. Чечова, предходен процесуален представител на касатора, с приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съобразно който общо претендирани са 34 200 лева, а не както е приетов съдебния акт – 29 200 лева. Ответникът в производството – Изпълнителният Директор на ДФ “Земеделние“ изразява становище в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за недопустимост на искането предвид липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК пред настоящата инстанция, в условията на евентуалност – за неговата неоснователност, по аргументи изложени в писмен отговор. Върховния административен съд, Осмо отделение, намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения С Решение № 1439 от 10.02.2026 г., постановено по адм. дело № 6989/2025 г. по описа на ВАС, чието изменение в частта за разноските е поискано е отменено изцяло Решение № 17475/22.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1655/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, и вместо това е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6200/3#2 от 25.08.2023 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", съответно в полза на Сдружение „Национален съюз на градираните в България“ са присъдени разноски в размер на 14 928 евро, съставляващи левовата равностойност на 29 200 лева. Последните, както изрично е посочено в мотивите на съдебния акт, съставляват сторените в процеса разноски, вкл. и заплатения хонорар за един адвокат, съобразно приложените доказателства за извършването им и списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, приложен на л. 41 от досието на адм. дело № 1655/2025 г. по описа на АССГ. Съобразена е и внесената държавна такса за настоящата инстанция. Същественото в случая е, че в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция още с касационната жалба е заявена претенция за присъждане на разноски, но не е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. По делото не се установява нито наличието на молба от адв. Чечова от 21.10.2025 г., нито представен такъв списък, нито е провеждано открито съдебно заседание на посочената дата. В този ред нормата на чл. 80 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, а и § 2 от ДР на ДОПК, е категорична, че "страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските". От анализа на цитираната разпоредба следва изводът, че представянето на списък на разноските е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на искане за изменение на постановеното решение, в частта за разноските. Разпоредбата на чл. 80 от ГПК е относима за всяка страна в съдебното производство и за всяка една съдебна инстанция. В този смисъл е т. 9 от ТР № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС, с която се приема, че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК е недопустима. В т.2 от цитираното решение се приема, че представянето на списък на разноските е дължимо дори когато страната е направила само един разход в производството, както е в настоящия случай - за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Предвид на изложените съображения и факта, че се претендира неправилно определени разноски именно за настоящата касационна инстанция, при съобразяване с цитираното ТР на ОСГК на ВКС, което е задължително, съдът приема, че искането за изменение на постановеното решение, в частта за разноските е недопустимо за разглеждане по същество. Водим от горното, Съдът