Определение № 38 от 07.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5960/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. А. Х., Ш. Т. А. А., А. А. К., действаща лично и със съгласието на родителите си А. Х. и Ш. А., А. А. К., чрез родителите си А. Х. и Ш. А., О. А. Х., чрез родителите си А. Х. и Ш. А., подадена чрез адвокат И. С. срещу въззивно решение № 18965 от 8.12.2014 г. по гр. дело № 9378/2014г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение по гр.д. № 22845/2014 г. на Софийски районен съд и е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите на основание чл. 19 ЗГР. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че решението е постановено в противоречие с представена съдебна практика, относно това кога са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, както и че в хипотезата на чл.19, ал.2 ЗГР за промяна в бащиното и фамилно име, както и побългаряване на собственото име не се изисква наличие на важни обстоятелства. Ответниците не са представили писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на трето г. о. като взе предвид, че касационата жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима. За да отхвърли молбата на жалбоподателите въззивният съд е приел, че изложените в нея аргументи не са от кръга на важните обстоятелства визирани в чл.19, ал.1 ЗГР. Жалбоподателите са поискали освен имената им да бъдат с български окончания и промяна на тези имена. Според съда недопустимо е имената да бъдат така изменени, че някои от тях да отпаднат, с което би се променила индивидуализацията им. По допускане на касационното обжалване настоящият съдебен състав намира следното: Според разясненията дадени в съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1, Върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение и в стадия на производството по чл. 288 ГПК. Ако съществува вероятност решението да е недопустимо, касационната инстанция е длъжна да го допусне до касационен контрол, а преценката за допустимостта ще се извърши с решението по съществото на касационната жалба. При преценка на данните по делото настоящият състав на ВКС намира, че съществува вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо. В. съд се е произнесъл по искане с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР, като е приел, че не са налице важни обстоятелства налагащи промяна в имената на жалбоподателите, което не съответства на заявените в молбата факти, че първите двама жалбоподатели са придобили българско гражданство, а останалите са български граждани и че желаят да променят имената си с наставка ов и ова, като първия жалбоподател е поискал и промяна в собственото му име, т.е. произнесъл се е по незаявени факти. С оглед вероятната недопустимост на съдебното решение настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на посоченото основание с оглед проверка допустимостта на съдебния акт. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.