Определение № 492 от 04.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5027/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С Определение № 5292 от 19.11.2024 г. по настоящото дело ВКС е разгледал подадената от К. И. Т. чрез адвокат Е. К.-П. от АК - П. касационна жалба срещу въззивно Решение № 125 от 07.07.2023 г. по в.гр.д.№ 58/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, като не е допуснал касационно обжалване. При този изход на делото и при условията на чл. 81 ГПК ответникът по жалбата има право да му се присъдят разноски за защитата по делото, но съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявеното от С. И. П. чрез адвокат В. П. от АК - П. (с отговора на касационната жалба) искане. С молба вх.№ 20123 от 21.11.2024 г. ответникът по жалбата, представляван от адвокат П., е заявил искане по реда на чл. 248 ГПК да му се присъдят разноските по делото, възлизащи на сумата 2 950 лв. съгласно представеното доказателство (договор за правна защита и съдействие), по отношение на която поддържа, че е съобразена с нормата на чл. 9, ал. 3 НМРАВ и претенцията за присъждане на сумата 40 000 лв. Препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на жалбоподателя, който с молба вх.№ 788 от 16.01.2025 г. е заявил възраженията си срещу допустимостта и основателността на искането, включително - за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Депозираното искане по чл. 248 ГПК е процесуално допустимо – депозирано е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е в съответствие с разясненията, направени с т. 8 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Разгледано по същество, искането е основателно до размер на сумата 1 200 лева по следните съображения: От една страна, с отговора на касационната жалба ответникът по касация е представил ДПЗС от 06.11.2023 г. (л. 20), съгласно който е уговорил и заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2 950 лева за защитата пред ВКС, като изрично е вписано, че сумата е изплатена изцяло и в брой на пълномощника му. Съобразно т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане и ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характера на разписка и е достатъчно за уважаване на искането по чл. 78 ГПК. От друга страна, основателно се явява заявеното с молбата вх.№ 788 от 16.01.2025 г. възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Действителната фактическа и правна сложност на спора по настоящото дело не надхвърля минималната за този тип дела. Пред касационната инстанция спорът е останал висящ по претенцията по чл. 45 ЗЗД за присъждане на разликата над уважения й размер от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв., т.е. за сумата 30 000 лв. По правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая следва да е в размер на 3 050 лв. Същевременно обаче, съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл. 101, пар. 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища. По тази причина настоящият състав на съда следва да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на извършената работа и размера на защитения интерес. Прилагайки тези критерии, ВКС намира, че пълният размер на възнаграждението за защита пред касационната инстанция възлиза на сумата на 1 600 лв., която е съпоставима с реализираната защита в производството пред касационната инстанция по спор с минимални фактическа и правна сложност. Доколкото страната признава, че хонорарът е договарян при условията на чл. 9, ал. 3 НМРАВ – за изготвяне на отговор на касационната жалба, без процесуално представителство при евентуално допускане на обжалването, на ответника по касация следва да се присъди заплащането на 3/4 от пълния размер на възнаграждението за защита пред ВКС, а именно – сумата 1 200 лв. Слизането под този размер ВКС намира за непропорционално, тъй като в действащия Граждански процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото, особено в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването й от адвокат (юрисконсулт), а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване си прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно необходимостта да се присъждат адекватни на тези изисквания адвокатски възнаграждения. В обобщение - съобразявайки от една страна минималната сложност на делото, а от друга – изискванията към защитата пред ВКС, както и преценката на самия касатор за достойния размер на адвокатското възнаграждение в случая, намерила израз в размера на заплатения от него хонорар за защитата му пред въззивния съд, ВКС намира, че искането по чл. 248 ГПК следва да бъде уважено за сумата 1 200 лв. и отхвърлено за разликата до пълния претендиран размер от 2 950 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение