Определение № 5074 от 06.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3648/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), представлявана от ст.инспектор Г. Д., срещу въззивно определение № 1673/02.07.2024 г. постановено по възз. ч. гр. д. № 1769/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора против определение № 3399/ 08.03.2024 г. по гр. д. № 8252/2021 г. на Софийски градски съд, в частта, с която КОНПИ е осъдена да заплати Й. П. К. сумата 610,88 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение. В частната жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. В изложението си жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като поставя въпросите: 1) следва ли да се присъдят разноски в пълен размер, определен съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за М., без да се взема предвид действително оказаната адвокатска помощ, нейния обем, липсата на фактическата и правна сложност по делото, както и етапа, на който делото е прекратено поради отказ от иска; 2) може ли съдът във всеки случай по прилагането на общия режим за съдебните разноски, да се отклони по изключение от този режим и да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за М.. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната практика на ВКС – ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, както и на практиката на С. - решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на С., решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015, решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016, решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004. Ответната страна по жалбата - Й. П. К., чрез адв. М. Т., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното: Въззивният съд е посочил, че производството по гр. д. № 8252/2021 г. по описа на СГС е било образувано по искова молба на КОНПИ срещу К. В. Л. и Й. П. К.. Спрямо ответницата, с първоначалната искова молба са предявени искове за отнемане на имущество на обща стойност 226 338,55 лв. Поради заявен от КОНПИ частичен отказ от иска, с влязло в сила определение № 3399/08.03.2024 г. производството по делото срещу Й. К. е прекратено частично по претенция с обща цена от 22 666,55 лв. (4 376,89 лв. - погасителни вноски по кредитна карта; 6 539,25 евро - размер на депозит в банка; 5 550 лв. - внесени на каса средства по сметка на „А.“ Е.). Съдът е приел, че с оглед представените доказателства за заплатен от ответницата адвокатски хонорар в общ размер на 6 100 лв., съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК страната има право да й бъдат присъдени разноските за прекратената част от делото, които съразмерно на цената на претенцията, за която е заявен отказът, възлизат на сумата 610,88 лв. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице условия за допускане на касационното обжалване. Поставените от жалбоподателя въпроси са изцяло неотносими, тъй като са без връзка с решаващите изводи на съда. Аргументацията на въпросите е относима за поддържано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, каквото в настоящия случай не е заявявано от страна на КОНПИ пред решаващия съд и съответно не е било предмет на обсъждане в мотивите на атакуваното определение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение