Определение № 117 от 20.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 1524/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Г. и Д. П. Г. от [населено място] срещу решение № 253/9.10.2014г., постановено по т.дело № 353/2014г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, с което след отмяна на решение №210/28.02.2014 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по т.д.№917/2013 г. изцяло е отхвърлен като неоснователен предявения от касаторите иск по чл.26, ал.2, пр.2 във връзка с чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване нищожността на сделката по нотариален акт №173, том V, рег.8433, дело №825 от 19.12.2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху собствени на ищците недвижими имоти – жилище на първия етаж и сутеренен етаж от жилищната сграда, находяща се в УПИ №5020 по плана на новообразуваните имоти на СО „Т.”, [населено място], В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Ответникът по жалбата [фирма] поддържа становище за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване, по изложени в писмен отговор аргументи. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. Д. С. не вземане становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК. За отхвърли предявения иск Варненският апелативен съд е приел, че за да е налице валидно учредена представителна власт с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД е достатъчно с пълномощното да е дадено право на пълномощника да се разпорежда с имущество на представлявания чрез конкретни разпоредителни сделки или действия. Ако упълномощителят не е определил в пълномощното съдържанието и съществените елемементи на конкретната сделка или действие, следва да се приеме с оглед разпоредбата на чл.39, ал.1 – ЗЗД, че тяхното уговаряне е предоставено на преценката на пълномощника. Според разпоредбата на чл.39, ал.1 ЗЗД обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. Според въззивният съд съществените елементи на конкретната сделка, за чието сключване е учредена представителна власт, не съставляват задължителен реквизит на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки или действия. При отсъствие на императивна правна уредба не може да се поставят изисквания спрямо валидността на упълномощаването с оглед на конкретни реквизити, непосочени в закона. Ако в самото пълномощно не са поставени ограничения на представителната власт на пълномощника, валидността на упълномощаването е обусловена единствено от изричното посочване на ипотеката в пълномощното като вид разпоредителна сделка, която упълномощителят има право да извърши от името на упълномощителя. В касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира въпроси, решени в противоречие с цитирана задължителна съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК за необходимото съдържание на пълномощното за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителите, както и за валидността на сделката сключена от пълномощника извън обема на учредената му представителна власт. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, намира, че са налице основания за спиране на производството по делото, тъй като въпросите в изложението на жалбоподателите е обусловил правната воля на въззивната инстанция, а в същото време въпросът е предмет на разглеждане в образуваното т. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това, следва настоящото производство да бъде спряно до приемането на тълкувателно решение по т. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение