Определение № 3609 от 01.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 2370/08.05.2026 г. по гр.д. № 1457/2026 г., с което Върховният касационен съд, Трето отделение е приел за частично недопустима молбата на ЧСИ Г. Ц. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 257/24.04.2024 г. по гр.д. № 5051/2023 г. на Върховния касационен съд, Трето отделение. Определението се обжалва от ЧСИ Г. Ц. с оплакването, че предходният, друг състав на ВКС в смисъла по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, неправилно е приложил чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, намирайки за просрочена молбата за отмяна на заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците по частната жалба, министърът на правосъдието и КЧСИ, възразяват, че е неоснователна. КЧСИ претендира юрисконсултско възнаграждение. В мотивите към т.1, 3, 4, 5 и 6 ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. ОСГТК на ВКС прие, че производството по раздел XXIV ГПК е извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове, които пораждат сила на пресъдено нещо – решения и определението по чл. 233 ГПК, а в т. 10 тълкувателното решение разясни, че е недопустима молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателното решение е задължително за всички органи на съдебната власт. В молбата за отмяна в частта, с която е оставена без разглеждане, ЧСИ Г. Н. твърди, че след като по негова жалба е било постановено окончателното/влязло в сила решение на ВКС по чл. 73 ЗЧСИ, е узнал за основание за отвод по отношение на член от състава, а това осъществява основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият състав намира, че твърдения са негодни/ненадлежни, за да осъществят което и да било основание за отмяна в чл. 303, ал. 1 и по чл. 304 ГПК, по следните съображения: Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е за „нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно“. Новите обстоятелства, респ. писмени доказателства са за релеватните обстоятелства, т.е. основанието изисква да са свързани с разрешения правен спор. Основанията за отвод, установени в чл. 22, ал. 1 ГПК, са за обстоятелства, свързани с безпристрастността на съдията/съдиите в състава, разрешил спора, респ. постановил определението по чл. 233 ГПК, и са несъотносими към релевантните факти по разрешения спор. Твърденията по чл. 22, ал. 1 ГПК обективно не осъществяват и основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. За него е необходима влязла в сила присъда за престъпление, извършено от съдията, което да е свързано с разгледаното дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Твърденията по чл. 22, ал. 1 ГПК обективно не осъществяват и изискванията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК. В своята практика Върховният касационен съд приема, че решение при основание за отвод на съдия е постановено при съществено процесуално нарушение. Нарушението не рефлектира върху правото на страната да участва в делото лично или чрез надлежен процесуален представител. Тези права на страната по приключилото дело обезпечават основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК. Останалите основания – по т. 3, 4 и 7 ГПК на чл. 303 ГПК и по чл. 304 ГПК, обективно са насъвместими/неосъществими с твърденията по чл. 22, ал. 1 ГПК. В обобщение, молбата за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 73 ЗЧСИ в частта, с която молителят/сега жалбоподател е основал искането си на твърдения, че по отношение на един от съдиите, който го е постановил, е имало основание да се отведе (чл. 22, ал. 1 ГПК), не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на което и да било от основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК. В тази част молбата за отмяна е недопустима и правилно предходният състав на ВКС е отказал да я разгледа по същество. При този изход и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в тежест на жалбоподателя е възнаграждение за представителството на КЧСИ от юрисконсулт. Съобразно ниската степен на сложност на делото и предвиденото в чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът го определя за сумата 41.00 евро. При тези мотиви, съдът