Определение № 3536 от 03.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2036/2025 г.

Производството по чл.200, ал.2 АПК. Образувано е по частна жалба на П. Д. З., от гр. Бургас против определение № 263/09.01.2025 г. по адм. дело № 1758/2024 г. на Административен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидените от закона срокове, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е основателна. С определение № 263/09.01.2025 г. по адм. дело № 1758/2024 г. Административен съд – Бургас е отменил определенията от открито съдебно заседание, проведено на 09.12.2024 г., с които съдът е дал ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение. Отхвърлил е жалбата на П. Д. З., от гр. Бургас срещу решение № 1040-02-127/20.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 1056-02-10#13/26.07.2024 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас. Отхвърлил е искането за разноски. По делото е установено, че с оспорените актове органите на НОИ на основание чл.54ж, ал.2 КСО са отказали да отменят влязлото в сила разпореждане № 021-00-2834-3/04.10.2023 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.54ж, ал.1, вр. с чл.11, §3, б.“а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. Административният съд макар и да е провел производството по реда на чл.145 и сл. АПК вр. с чл.118 КСО при произнасяне на своя окончателен акт го е квалифицирал по чл.200 АПК, приемайки че оспорването е срещу акт, с който се отказва възобновяване на административното производство, приключило с влязло в сила разпореждане от 04.10.2023 г. Посочил е, че решението на директора на ТП на НОИ е акт по чл.103, ал.3 АПК и е разгледал оспорването срещу него по реда на глава Х, раздел IV АПК, произнасяйки се с обжалваното пред настоящия тричленен състав на ВАС определение. Позовал се е на определение № 9762/11.07.2014 г. по адм. дело № 8453/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Същността на производството по възобновяване е поставянето отново за решаване на въпрос, разрешаването на който вече е приключило с влязъл в сила и станал необжалваем административен акт. С него се преодолява т.нар формална законна сила (в доктрината дефинирана и с термина сила на решено нещо), което допуска ново разглеждане на предмета на административното производство. То е извънреден, извънинстанционен способ за контрол на едно вече приключило административно производство. Основанията за възобновяване са уредени в чл. 99, т.1-7 АПК. За инициирането на производство по тях са предвидени различни срокове, специфичен ред и субекти с оглед твърдяния порок. Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред – от органа, който го е издал (чл.99 АПК). Приложимостта на това правило би означавало, че производството по възобновяване срещу разпореждане № 021-00-2834-3/04.10.2023 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Бургас е следвало да започне пред горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ – Бургас, а не пред органа издал акта. Квалифицирайки производството по чл.197 и сл. АПК, административният съд не е анализирал този нормативен факт и не го е ценил при анализа на относимите за предмета на оспорване факти с процесуално значение. Съгласно чл. 54ж, ал.2 КСО влязлото в сила разпореждане за безработица може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица и 2. паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Това става с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Налице е специален ред, основания и субекти с право на иницииране на производството, който е различен от този по чл.99 АПК. Хипотезите на чл.54ж КСО се явяват в съотношение на специален към общ закон спрямо тези по чл.99 АПК, тъй като се отнасят само и единствено до определена категория актове – тези по чл. 54ж, ал.1 КСО и визират определени предпоставки, при които е допустимо изменението на влязъл в сила административен акт. Следва да се отбележи, че принципно редът за преодоляване на формалната законна сила на актовете по КСО е различен от този на АПК. В тези случаи намира приложение нормата на чл.99 КСО, а не тази от чл.99 АПК. Със създаването на новата ал.2 на чл.54ж (ДВ, бр.99/2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е дадено ново законодателно разрешение на застъпеното до него момент в практиката, че органът по чл.54ж, ал.1 КСО не може да изменя сам своето разпореждане, а това следва да стане само в производството по реда на чл.99 и сл. АПК. С новата разпоредба законодателят е отстранил съществуващия пропуск, който до този момент е препятствал приложението на чл.99 КСО и който е изисквал прилагането на общия закон - чл.99 АПК. Разпоредбата на чл.117, ал.1, т.1 КСО урежда задължителния административен контрол на разпорежданията по чл.54ж КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, което от своя страна изисква реализирането на уредения в чл.118 КСО процесуален ред за съдебен контрол, който е различен от този по чл.197 и сл. АПК и по който правилно е започнал съдебното производство административният съд, провел го е в съответствие с него, но го е приключил в хипотезата на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, давайки погрешна правна квалификация на спора и постановявайки несъответен съдебен акт. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение