Определение № 516 от 06.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2693/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ю. Г. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 40 от 15.03.2023 г. по гр.д.№ 17/ 2023 г., с което е потвърдено решение на Плевенски окръжен съд по гр.д.№ 258/ 2022 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Банка ДСК“ ЕАД, гр.София, искове за признаване за установено, че Г. Г. не дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 22.05.2013 г. по ч.гр.д. № 2701/ 2013 г. на Плевенски районен съд - главница 52 956 лв, ведно със законна лихва върху нея, считано от 21.05.2013 г. до изплащане на вземането, както и 1 059,20 лв - внесена държавна такса, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 20217560400764, поради погасяване на вземането по давност. Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол въпросът „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“. Касаторът поддържа, че този въпрос се разрешава противоречиво от отделни състави на Върховния касационен съд /ВКС/, че за преодоляването на това противоречие е образувано тълкувателно дело № 2/ 2023 г., ОСГТК, ВКС и поради това моли касационното обжалване да бъде допуснато и производството по делото да бъде спряно до постановяване на решение по цитираното тълкувателно дело. Ответната страна „Банка ДСК“ ЕАД оспорва жалбата, като по поставения въпрос поддържа, че следва да бъде споделена практиката на ВКС, даваща положителен отговор. Излага и съображения за правилност на обжалваното решение по същество. Съдът намира жалбата за допустима, но за произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване е налице привременна пречка. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд приел за установено, че по искане на „Банка ДСК“ ЕАД срещу ищеца била издадена заповед за незабавно изпълнение за исковите суми и било образувано изпълнително производство. На 19.05.2016 г. взискателят депозирал молба с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД, наложен от ЧСИ със запорно съобщение на 31.05.2016 г. На 08.11.2016 г. бил наложен запор и върху две моторни превозни средства /МПС/ собственост на длъжника и бил насрочен описът им на 20.01.2017 г. На 16.11.2021 г. изп. дело № 489/ 2013 г. било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК и били вдигнати наложените обезпечителни мерки. На същата дата „Банка ДСК“ ЕАД поискала от същия ЧСИ образуване на ново дело срещу ищеца въз основа на същия изпълнителен титул, посочвайки способ за принудително изпълнение - опис, оценка и продан на лично имущество. По заявлението било образувано изп.д.№ 20217560400764 по описа на ЧСИ рег. № *, по което на 25.11.2021 г. по молба на взискателя бил наложен запор върху банковите сметки и МПС на длъжника. При тази фактическа обстановка въззивният съд приел, че давностният срок за установеното със заповедта вземане бил пет години. Тя не текла при траенето на изпълнителното производство до 26.06.2015 г., когато ППВС № 3/ 1980 г. било обявено за изгубило сила с т.10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС. На 06.06.2015 г. по изпълнителното дело настъпила перемпция и от тази дата то следвало да се счита за прекратено. Перемпцията обаче нямала значение за течението на погасителната давност. Съдебният изпълнител не можел да откаже да извърши поискани от взискателя способи, които винаги имали за последица прекъсване на давността. В случая давността била прекъсната на 31.05.2016 г., на 08.11.2016 г., на 20.01.2017 г. и на 25.11.2021 г., т.е. не бил изтекъл давностният срок по чл.117 ал.2 ЗЗД и предявеният иск бил неоснователен. С оглед тези мотиви на обжалваното решение, в него въззивният съд е разрешил поставения от касатора правен въпрос, като му е дал положителен отговор. Отхвърлянето на иска е обусловено от извода, че погасителната давност се прекъсва и при извършено изпълнително действие по прекратено поради перемпция изпълнително дело. Формулираният в тази връзка правен въпрос се разрешава противоречиво от състави на ВКС, като за преодоляване на това противоречие е образувано Тълкувателно дело № 2/ 2023 г., ОСГТК, ВКС. Съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, в този случай касационните производства по дела, по които е разрешен от въззивния съд същия въпрос, трябва да бъдат спрени и то преди произнасянето налице ли са предпоставките за допускане на касационния контрол. В същото тълкувателно решение е посочено, че определението за спиране е окончателно, то не подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд