Определение № 3690 от 08.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3347/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 213а, ал.7 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на Комисия за защита на потребителите, чрез процесуален представител, против определение №490 (по входящ номер №401 от 03.02.2025г.) от 17.02.2025г., постановено по адм.д. №813/2024г. по описа на Административен съд-Русе /АС-Русе/. Частния жалбоподател твърди, определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Не претендира разноски. Ответната страна- И. Р. М., чрез процесуален представител в писмено възражение оспорва частната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното определение. Претендира разноски. С обжалваното определение съдът на осн. чл.213а, ал.2 вр. чл.215 т.1 АПК е върнал касационна жалба вх.№401 от 03.02.2025г., подадена от Комисията за защита на потребителите /КЗП/, представлявана от Председателя, чрез процесуален представител-старши юрисконсулт К. Мужо, срещу Решение №135/15.01.2025г. (неправилно посочено в определението като Решение № 2/09.02.2021г. на АС-Русе) по адм.д.№813 по описа на 2024г. на АС-Русе, и образуваното касационно производство е прекратено, поради неотстраняване в срок на констатираните в жалбата нередовности. За да достигне до този резултат съдът е приел, че в даден от съда 7-дневен срок за отстраняване на нередовности на касационната жалба (посочване автора на касационната жалба и представяне на доказателства за платена ДТ по сметка на ВАС в размер на 70лв.), не е изпълнено указанието за посочване автора на касационната жалба. Частната жалба като подадена в срок е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото не е спорно, че страни в първоинстанционното производство са председателя на Комисия за защита на потребителите и И. Р. М.. Касационна жалба срещу постановеното в първоинстанционното съдебно производство Решение № 135/15.01.2025г. по адм.д.№813 по описа на 2024г. на АС-Русе е подадена от Комисия за защита на потребителите, чрез процесуален представител юрисконсулт К. Мужо, като видно от съдържанието на приложеното към касационната жалба пълномощно, К. Мужо е упълномощена да представлява председателя на КЗП в качеството му на административен орган, и да представлява КЗП. Касае се за подадена касационна жалба чрез процесуален представител по пълномощие който има представителна власт както за административния орган, издал административния акт, така и за юридическото лице, в структурата на което се намира органът, издал акта, като в конкретния казус касационната жалба е подадена от името на субект, който не е участвал като страна в първоинстанционното съдебно производство (от името на КЗП-юридическото лице, в структурата на което се намира органът, издал акта). В този случая касационната жалба предвид т.1 от ТР №1 от 21.02.2022г. по т.д.№4/2019г. на ОСС на I и II колегии на ВАС е нередовна, и правилно е оставена без движение от АС-Русе съобразно правомощията му по чл.213а, ал.1 АПК. Видно от доказателствата по делото, в указания от съда 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите по делото е постъпила молба от К. Мужо- Старши юрисконсулт в дирекция ПДАОЧР на КЗП, към която е приложен документ, удостоверяващ платена ДТ. По делото няма данни за наличие на документ, подаден до съда в указания от него 7-дневен срок, в който документ е обективирано изрично волеизявление, за уточняване подателя на касационната жалба, а противно на тезата на частния жалбоподател от текста на представеното към касационната жалба пълномощно във връзка със заявения подател на касационната жалба- субект, който не е страна в първоинстанционното съдебно производство, не може да се приеме, че е налице яснота относно автора/подател на касационната жалба предвид разпоредбата чл.210 вр. чл.215, т.1 АПК. Обжалваното определение като законосъобразно, независимо от допуснатата техническа грешка при изписване на атакувания с касационната жалба съдебен акт на АС-Русе, трябва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от ответната страна, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на И. Р. М., разноски по делото в размер на 250 лева, заплатено по договор за правна защита и съдействие от 21.03.2025г. с адвокат М. Миланов. Така мотивиран Върховният административен съд, състав на пето отделение,