Определение № 6904 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2025 г.

Образувано е по частна жалба от Комисията за противодействие на корупцията, представлявана от гл. юрисконсулт К. Станчева, срещу определение № 1789/02.06.2025 г., постановено по адм. дело № 92/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане подадената от комисията касационна жалба против постановеното по същото дело Решение № 1503/12.05.2025 г поради просрочие. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на атакуваното разпореждане Подателят оспорва факта, че жалбата е подадена извън законоустановения срок. С доводи за спазването се иска отмяна на определението, даване на указания на първоинстанционния съд да изпрати касационната жалба на Върховен административен съд и присъждане на разноски за държавна такса. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение № 1789/02.06.2025 г., постановено по адм. дело № 92/2025 г. по описа на АС – Велико Търново, е оставена без разглеждане подадената от Комисията за противодействие на корупцията касационна жалба против постановеното по същото дело Решение № 1503/12.05.2025 г. За да постанови този правен резултат, съдът е приел касационната жалба за просрочена. Посочил е, че решение № 1503/12.05.2025 г. е връчено на Комисията за противодействие на корупцията чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на 12.05.2025 г. Касационната жалба е изготвена и подадена на 29.05.2025 г., при което се явява подадена извън 14-дневния срок за обжалване, изтекъл на 27.05.2025 г. (първи присъствен ден след 26.05.2025г). Поради това и на основание чл. 213а, ал. 2 АПК вр.чл.215, ал.3 от АПК е оставил жалбата без разглеждане. Твърдението на жалбоподателя, обосноваващо тезата за срочност е, че решението е получено от него на 15.05.2025г, откогато следва да се брои 14-дневният срок за подаване на касационната жалба. Определението е неправилно. Видно от материалите по делото, съдът невярно е установил, че оспорващият е упражнил правото си на касационно оспорване извън рамките на указания 14-дневен срок, което предопределя и неправилността на постановеното на основание чл. 213а, ал. 2 АПК разпореждане, с което жалбата е оставена без разглеждане. Според приложената към делото разпечатка от ССЕВ решението е изпратено на Комисията за противодействие на корупцията на 12.05.2025г и е връчено на 15.05.2025г. Съгласно чл. 62, ал. 2, изр. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) срокът за обжалване не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма, а според чл. 18а, ал. 1 АПК наред с другите, предвидени в разпоредбата начини, жалбите да могат да се изпращат по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Съгласно нормата на чл.137, ал.3 от АПК, при връчване по електронен път съобщението с указанията се счита връчено от деня на изтегляне. ССЕВ предоставя услуга за електронна препоръчана поща, чрез която се изпращат и получават съобщения. Съгласно чл.4, ал.2 от Общите условия за присъединяване към и използване на ССЕВ, утвърдени със заповед № ИА_ИЕУ-1865/10.11.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“, съобщението се счита за връчено с отварянето на документа от получателя от Системата. Моментът на изпращане и връчване се установява като се ползва услуга за удостоверяване на време. Следователно записът в разпечатката от ССЕВ установява получаването на съдебния акт (отварянето на документа) на 15.05.2025г. Извършеното препращане на 12.05.2025г в 16:33ч не е равнозначно на изтегляне на съобщението или на отваряне на документа. При това положение изпращането на касационната жалба на 29.05.2025г в контекста на фикцията на чл. 62, ал. 2, изр. 1, предл. второ ГПК, вр. с чл. 144 АПК, налага категоричния извод, че правото на оспорване е упражнено в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК преклузивен срок. Предвид изложеното, като е приел, че правото на съдебна защита е преклудирано поради неупражняването му в законоустановения срок, обосновавайки по този начин отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, АС – Велико Търново е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а касационната жалба - изпратена на председателя на Шесто отделение на Върховния административен съд за по-нататъшно администриране. Постановеното по делото определение не разрешава спора по същество, поради което по искането за разноски за водене на настоящото производство следва да се произнесе Върховният административен съд при разглеждане на касационната жалба по същество. Водим от горното и на основание 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение