Определение № 155 от 16.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1233/2019 г.

Производството е по чл.307 ГПК, образувано по молба на З. Т. А. и И. К. А. и двамата от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 и 5 ГПК на определение №833 от 07.03.2019г. по ч. гр.д. 499/19г.на Софийски апелативен съд. Ответникът по молбата – „ОББ”,АД, [населено място] е на становище, че молбата е процесуално недопустима а по същество и неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение приема следното: Подадената молба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на исканата отмяна, състав на Софийски апелативен съд е потвърдил определение №27596/29.11.2018г. на СГС, с което е прекратено производството по частното гражданско дело№14784/18г. на СГС с краткия мотив, че исковата молба не материализира възражение по чл.423,ал.1 ГПК срещу заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №44444/12 на СРС, както и определение №405 от 07.01.2019г. по ч. гр. д. №14784/18г. на СГС, с която са оставени без разглеждане молбите на настоящите молители за допускане на обезпечение, чрез спиране на образуваното срещу тях изпълнително дело. Съгласно т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите на т. 6 на посоченото Тълкувателно решение, ОСГТК на ВКС е разграничило преграждащите определения, приело е, че са обособени в определения за прекратяване, спиране и отказ за възобновяване на спряно производство и след анализ на техните особености е направен извод, че определенията за прекратяване на съдебното производство и другите преграждащи определения като вид съдебни постановления нямат характеристиките на съдебните решения, които законодателят е имал предвид като конкретна категория съдебни актове, по отношение, на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита, чрез извънреден способ за съдебен контрол на основание изчерпателно изброени и ограничено лимитирани фактически състави. В мотивите и диспозитива на посоченото Тълкувателно решение са разграничени категорията преграждащи определения, които имат относимост към съдебните актове, подлежащи на отмяна по Глава 24 ГПК, а именно определенията за прекратяване на делото, поради отказ от иска. След като определението, предмет на исканата отмяна, не попада в тази категория, то същото не подлежи на разглеждане по реда на извънинстанционния контрол. Ето защо, подадената молба за отмяна на горепосоченото определение е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение