Решение № 5052 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15036/2013 г.

Решение № 5052 от 10.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15036/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по ред на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Пенка Стоилова Шишкова срещу решение № 1858 от 7.08.2013 г. по адм. д. № 463/2013 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената жалба срещу отказ за предоставяне на обществена информация от кмета на Община - Пловдив, обективиран в писмо изх. № 13 П 459/30.01.2013 г. по заявлението № 13 П 459 от 9.01.2013 г. Твърдят се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна е представила писмен отговор за неоснователност на жалбата. Претендира разноски- юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба срещу отказа за предоставяне на обществена информация, съдът е посочил, че със заявление от 9.01.2013 г. жалбоподателката е поискала от ответника да издаде удостоверение, от което да е видно дали определено лице /Красимира Гяурова/ има вещни права в описания в заявлението поземлен имот, респ. гаражната клетка в него. Прието е, че информацията, поискана със заявление № 459 не попада в приложеното поле на закона, както е очертано в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, съгласно който обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Направен е извод, че в случая се търси удостоверяване от ответника на субективни права /в частност вещни такива/ за определен поземлен имот, находящ се в гр. Пловдив, Община - Пловдив, което не е в компетентността на административния орган, иска се да разреши гражданско-правен спор между страните. Кметът не може да извършва преценка за правата на посочените лица в поземления имот и е явно, че исканото удостоверяване не касае достъп до обществена информация, свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на заявителката да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Решението е правилно. С подаденото заявление жалбоподателката е поискала да й бъде издадено удостоверение, от което да е видно, че собственикът-наемодател Красимира Гяурова на гаражна клетка в ПИ 82 /стар/ - с идентификатор 56784.517.42, която има вещни права съгласно нотариален акт за продажба на имот срещу задължение за издръжка и гледане от 1995 г. и нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка от 1995 г. има ли или няма вещни права върху гаражна клетка в ПИ 82, тъй като в акт за общинска собственост № 64 от 5.11.2007 г., собственик е Община Пловдив, с площ от 230 кв. м, като в него е записано, че няма данни за носители на други вещни права сгради, които попадат върху имота и в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед от 3.06.2009 г. не е отразена гаражна клетка в ПИ с този идентификационен номер. Правилни са изводите на съда, че заявлението не е за достъп до обществена информация, иска се от кмета удостоверяване на вещни права в поземлен имот, относно който жалбоподателката твърди, че Красимира Гяурова, която й е отдала имота под наем, не притежава вещно право на строеж и не е собственик на построения гараж. Правилни са изводите на съда, че установяването на вещни права не е от компетентостта на административния орган и че исканата информация не е обществена информация по смисъла на ЗДОИ. Иска се от кмета да удостовери, че Красимира Гяурова няма вещни права върху сграда в посочения имот, тъй като в акта за общинска собственост е записано, че няма данни за други вещни права, независимо, че на същото лице са издадени нотариални актове. Правилно е приел съдът, че такова удостоверяване не може да извърши не само по реда на ЗДОИ, но и в друго административно производство. Жалбоподателката е приложила писмо изх. № 11СГ371 от 5.07.2011 г. изпратено до нея от главния архитект на Община Пловдив, с което е уведомена по повод подаден сигнал за незаконно строителство, че при извършена проверка на документацията е установено, че е издадено разрешение за строеж № 125/5.04.2004 г. за преустройство на гаражна клетка в магазин, находящ се в ПИ № 82, кв. 3 по плана на кв. "Мл. хълм" гр. Пловдив и удостоверение за въвеждане в експлоатация № 60-П/26.08.2005 г. от гл. архитект на Район "Централен" Община Пловдив, като строителните книжа са издадени на името на Красимира Борисова Гяурова. Същите съображения, че не се касае за искане по ЗДОИ, важат и относно искането да бъдат удостоверени от кмета права върху сграда - гаражна клетка, каквото жалбоподателя счита, че е предмет на подаденото заявление до кмета. Твърдението на жалбоподателката в допълнителна молба по делото, че искането й е било да се отговори идентичен ли е поземлен имот № 82 с поземлен имот с идентификатор 56784.517.42 също не води до извод, че заявлението е за достъп до обществена информация. Жалбоподателката представя доказателства, че с писмо изх. № 94-33290/18.12.2013 г. на началник СГКК - Пловдив й е предоставена цялата налична информация за имот с идентификатор 56784.517.42. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд,